Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Killer Instinct, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джоузеф Файндър

Заглавие: Инстинкт на убиец

Преводач: Елена Чизмарова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 05.11.2007

Редактор: Мария Василева

ISBN: 97954-585-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4626

История

  1. — Добавяне

50.

Срещите ми за деня бяха отменени, затова се прибрах у дома, зашеметен от бяс. Кейт се изненада, когато ме видя. Изглеждаше тъжна, депресирана и някак отчуждена от мен. Каза ми, че сестра й завела Итън в музея, за да види мумиите, а аз й разказах как охраната на летището ме бе задържала почти два часа заради фалшивото подозрение, че нося бомба със себе си.

Кейт едва ме слушаше, а обикновено подобни случки я заинтригуваха. Очаквах, че ще ме изслуша с блеснали от ярост очи и с негодувание ще каже нещо от рода на: „Шегуваш се. Ама че гадни копелета!“

Тя обаче само изцъка съчувствено. Мислеше за друго. Очите й бяха зачервени и изглеждаше съсипана. Докато й разказвах как побесня Дик Харди, тя ме прекъсна.

— Сигурно си ужасно нещастен с мен.

— Сега пък какво има? — учудих се. — Какво може да те накара да кажеш подобно нещо?

Тя смръщи вежди и очите й се напълниха със сълзи.

— Седя тук по цял ден като… като инвалид. Знам, че ти липсва секс.

— Кейт, откъде пък ти хрумнаха тези идеи? Бременна си. Рискова бременност. И двамата го разбираме. Заедно сме в това.

Тя заплака още по-силно. Едва успяваше да проговори.

— Вече си старши вицепрезидент. Голяма клечка. Сигурно безброй жени ти се нахвърлят.

Наведох се към нея и я погалих по косата. Бременността, смахнатите хормони и вечното лежане явно я подлудяваха.

— Дори не сънувам еротични сънища — пошегувах се. — Не се тревожи за такива глупости.

Но тя се протегна към нощното шкафче, взе нещо и ми го подаде.

— Защо, Джейсън? Как можа?

Погледнах предмета. Презерватив.

— Не е мой — казах бързо.

Тя поклати глава бавно.

— Беше в джоба на сакото ти.

— Невъзможно.

— Тази сутрин, когато си опаковаше багажа, остави сакото си на леглото. Когато станах, напипах нещо в джоба ти — задиша тежко тя. — И аз… о, Господи! Не мога да повярвам!

— Бебчо, не е мой.

Кейт се вторачи в мен. Лицето й беше покрито с червени петна.

— Моля те, не ме лъжи. Не ми казвай, че носиш чужд презерватив със себе си.

— Не съм го слагал в джоба си, Кейт. Повярвай ми, не е мой.

Тя сведе глава и отблъсна ръцете ми.

— Как можа да го направиш? Как можа да го направиш?

Вбесен, измъкнах миникомпютъра от джоба си и й го подхвърлих.

— Давай — изкрещях. — Това е личният ми бележник. Прегледай го. Може и да успееш да разбереш откъде, по дяволите, ще намеря време за друга жена. Хайде, давай!

Кейт се вторачи в мен объркано.

— Хайде да видим — продължих. — А, да. Например едно бързо чукане между срещата в девет без петнайсет и събранието в девет? Кратко хоризонтално мамбо между преговорите в десет и разговора ми с Детуайлър в десет и петнайсет?

— Джейсън.

— Или минута и половина див секс между конферентното обаждане в единадесет и половина и събранието в дванадесет? Кейт, осъзнаваш ли колко смахната е идеята ти? Дори да исках да направя нещо подобно, а аз определено нямам желание, нямам дори една свободна секунда! И съм бесен, че изобщо можеш да ме обвиниш в такава гадост. Не мога да повярвам.

— Той ми каза. Сподели, че се тревожи за нас.

— Кой?

— Кърт. Първо твърдеше, че не трябвало да говори за това, защото не било негова работа. Но после призна, че се притеснява, да не би да имаш извънбрачна връзка.

Думите й бяха приглушени и едва успявах да я чуя.

— Кърт — повторих. — Кърт ти го каза. И кога?

— Не знам. Преди около две седмици.

— Не разбираш ли какво прави той? Действията му съвпадат идеално с всичко друго.

Кейт ме погледна отвратено.

— Не става дума за Кърт, каквито и недостатъци да има — прекъсна ме тя. — Имаме си по-сериозни проблеми от Кърт.

— Не, Кейт, не знаеш нищо за него. Не знаеш какво направи.

— Ти ми каза.

— Не — възразих. — Има и друго.

Разказах й абсолютно всичко.

Недоверието й бързо се стопи. Или по-точно казано, се замени с ужасена изненада.

— Всичко ли ми казваш?

— Да.

— Джейсън, трябва да съобщиш в полицията. Без анонимни обаждания. Открито. Нямаш какво да криеш. Разкажи им всичко, което знаеш. Всичко, което сподели с мен.

— Кърт ще разбере.

— Хайде, Джейсън, трябва да го направиш.

— Кърт познава хора на безброй места. В щатската полиция и къде ли не още. Ще научи. Подслушва навсякъде.

Замълчах за момент, после добавих:

— И ме заплаши, че ще ти направи нещо.

— Не би могъл. Харесва ме.

— Ние с него също бяхме приятели, забрави ли? Но той е абсолютно безмилостен. Ще направи какво ли не, за да се защити.

— Точно затова трябва да го спреш. Можеш да го направиш. Знам, че можеш. Защото трябва.

И двамата замълчахме за миг. Кейт ме погледна.

— Чуваш ли странен звук? — попита тя.

Усмихнах се.

— Не.

— Звучи като маракас. Не в този миг, но определено чух нещо.

— Не чувам нищо. Може би е вентилаторът в банята.

— Вентилаторът в банята не работи. Сигурно откачам, но искам да се обадиш в полицията. Кърт трябва да бъде арестуван.

 

 

Изпържих няколко яйца, направих препечени филийки и занесох таблата горе при Кейт. После влязох в кабинета си, звъннах на Франи и съобщих новините.

— Детективът отново се обади — каза ми тя. — Сержант Кениън. Помоли да му дам номера на мобифона ти, но аз отказах. Няма да е лошо да му звъннеш.

— Ще го направя.

Докато говорех, траках по клавишите на компютъра. Влязох отново в сайта на специалните части, но не ме очакваше никакъв отговор.

— Скоро ще дойда в службата — казах на Франи и затворих.

Влязох в адреса си в АОЛ, който рядко използвах. Очакваха ме шест имейла, пет от които бяха реклами.

Шестият беше от Сколаро. Човекът, който бе отговорил на Тревър и знаеше нещо за Кърт.

Отворих писмото бързо.

Не познавам лично Кърт Семко. Един от приятелите ми от специалните части го познава и той ми даде информацията. Кърт е бил уволнен позорно, защото пречукал човек от екипа си.

Отговорих веднага.

Благодаря. Как мога да се сдобия с доказателства за позорното му уволнение?

Тъкмо се канех да изпратя писмото, когато видях, че имам нов имейл. Отново от Сколаро.

Ако Семко е бил позорно уволнен, значи е съден от военен съд. Съдебните документи на армията са публично достъпни. Има ги в интернет.

Написах следващото си писмо:

Какъв е телефонният ти номер? Бих искал да си поговорим.

Изчаках една минута. Имейлите са странна работа — понякога пристигат в миг, друг път се налага да чакаш цял час.

Или пък просто Сколаро не искаше да ми отговори.

Докато чаках, затърсих из „Гугъл“ досиетата на военния съд. Накрая страницата се отвори, но видях, че за да вляза в нея, трябва да вкарам идентификационен номер на военен или ветеран.

Не можех да прочета нищо.

Поседях замислено няколко минути. Познавах ли човек, който бе служил в армията?

Вдигнах телефона и се обадих на Кал Тейлър.

— Кал — казах делово. — Обажда се Джейсън Стедман.

Дълго мълчание. Дочух шум от телевизор.

— Да — отвърна най-после Кал.

— Имам нужда от помощта ти.

— Шегуваш се.

 

 

Вкарах идентификационния номер на Кал и страницата се отвори.

Зачетох внимателно. Не разбирах за какво ми говореше Сколаро. Не намерих съдебни досиета. Накрая, в горния ляв ъгъл видях иконка с надпис „Публикувани военни документи“. Трябваше да издиря името по азбучен ред. Най-после стигнах до Семко. Заглавието гласеше: „Съединените щати срещу Кърт Семко“.

Сърцето ми запрепуска лудо.

В този миг получих отговора на Сколаро. Отворих имейла му и прочетох:

В никакъв случай. Няма да говоря повече за Семко. Вече бездруго казах прекалено много. Имам жена и деца. Съжалявам. Трябва да се оправяш сам.

Чух гласа на Кейт откъм спалнята:

— Джейсън, отново чух звук от маракас.

— Добре — извиках. — Ще дойда след минута.

Отворих документа в сайта.

Военен съд на Съединените щати срещу сержант Кърт Семко. Съд в състав от офицер и войници призна Семко за виновен в подписване на фалшив официален документ с намерението да заблуди (три случая), един случай на фалшиви показания и три случая на пречене на правосъдието. Обвиняемият не се призна за виновен и бе оневинен по обвинението в предумишлено убийство…

Прегледах документа набързо. Кърт бе обвинен в убийството на войник, сержант Джеймс Ф. Донадио. Донадио бе описан като „бивш близък приятел на обвиняемия“. Според показанията на някои от членовете на екипа му, „протеже“. До момента, когато Донадио докладвал на капитана им, че Кърт краде военни трофеи и събира „нелегални оръжия“, което било в нарушение на правилата.

Тогава Кърт се обърнал срещу бившето си протеже. Донадио открил гилза, заклещена в цевта на карабината му. Оръжието щяло да избухне в лицето му, ако не я бил забелязал. После към леглото му била закачена граната, която експлодирала през нощта, но не причинила щети, тъй като била сигнална.

Друг път шефът на парашутистите забелязал, че някой е повредил парашута на Донадио.

Кърт бил заподозрян във всички тези действия, но нямало доказателства. Една сутрин Донадио отворил вратата на джипа си и избухнала истинска граната.

Донадио загинал. В екипировката на Кърт всички муниции били в наличност, но открили, че от шкафа на екипа липсва една граната.

Единадесет от дванадесетте членове на екипа свидетелствали срещу Кърт. Но отново нямало достатъчно доказателства. Адвокатът на защитата пледирал, че Кърт Семко е смел войник, награден с доста медали и дори с три „Пурпурни сърца“.

Кърт не бил обвинен в предумишлено убийство, но го признали за виновен за даване на фалшиви показания. Уволнили го позорно, но се отървал от затвора.

Значи историята, която ми бе разказал — как се нахвърлил върху командира си заради самоубийствената мисия, при която Донадио загинал, бе долна лъжа. А истината бе съвсем проста. Кърт бе убил протежето си, защото се обърнало срещу него.

Думите пред очите ми се размазаха. Зави ми се свят.

— Джейсън — извика Кейт.

Бях зашеметен, но не изненадан. Всичко ми се виждаше напълно логично.

И точно от това се нуждаех. Щатската полиция щеше да види с кого си има работа. Нямаше да се усъмнят, че Кърт е способен да повреди колата на Тревър и да убие него и Глийсън. Изобщо нямаше да се усъмнят.

Разпечатах пет копия, после отидох в спалнята да видя какво иска Кейт. Тъкмо когато се приближих до вратата, тя запищя.