Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Killer Instinct, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джоузеф Файндър

Заглавие: Инстинкт на убиец

Преводач: Елена Чизмарова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 05.11.2007

Редактор: Мария Василева

ISBN: 97954-585-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4626

История

  1. — Добавяне

30.

Влязох в службата точно в седем. Чувствах се освежен и в добро настроение след тежката тренировка във фитнеса на Кърт. Зарових се из документи и доклади, после оставих съобщения на няколко души, с които не исках да говоря. От тридесетте проекта, в които участвах, двата най-големи в момента, след като Фред Назийм ме бе прекарал в сделката с Хари Белкин, бяха презвитерианската болница в Чикаго и летището в Атланта. Изпратих им имейли. После започнах да проучвам другите големи вериги за продажби на коли в страната. Открих някои страхотни. „Автонация“ във Форт Лодърдейл и „Юнайтед“ в Сикокъс, Ню Джърси, бяха гиганти в сравнение с Хари Белкин. Дори караха неговите магазини да приличат на махленски автосервиз. Белкин бе номер четиринадесет в класацията. Но проблемът бе, че вложих прекалено много труд в сделката и стигнах почти до края.

Идеята за таблото на стадиона на „Ред Сокс“ ми бе влязла под кожата. Реших да се позанимая сериозно с нея. Таблото във „Фенуей“ бе видеоекран с размери осем на десет метра, който използваше технология на излъчващи светлина диоди. От далечно разстояние изглежда страхотно, като гигантски телевизионен екран.

Вече из цял свят има подобни електронни устройства. Използват ги най-вече за реклами. Проучването ми показа, че най-големият екран се намира в Берлин, на Курфюрстендам. На Таймс Скуеър в Ню Йорк на дигиталното табло има огромна реклама на „Кока-кола“. Друг подобен екран украсява сградата на „Ройтерс“ в Лондон. Разбира се, Лае Вегас е обсипан с такива.

Хубавото на тези устройства е, че с няколко компютърни команди можеш да смениш напълно дисплея, а не като при старите билбордове да чакаш с дни, докато работниците се изкатерят да свалят старата реклама и да я заменят с нова. Сега всичко ставаше за секунди.

Електронните табла са чудесни, но леко груби. Можеш да видиш малките цветни точици. Технологията бе разработена преди около десетина години. Но вече разполагахме с по-добра. Имахме новите прототипи на картинния екран, като онези в кабинета на Горди. Висока разделителна способност, минимален отблясък. Продуктът ни бе несравнимо по-добър от всички табла навън.

„Фенуей“ бе едва началото. Ако успеех да монтирам наш екран в центъра на Бостън, можех да започна да ги продавам и на други стадиони, а после да се насоча към Таймс Скуеър, Лас Вегас и Курфюрстендам. Рок концерти, „Формула едно“, филмовия фестивал в Кан.

Дори Ватикана. Те имаха гигантски екрани по площад „Свети Петър“, на които хората можеха да наблюдават как папата води църковната служба. А като се имаше предвид всичкото злато на Ватикана, сигурно биха искали да разполагат с най-добрата технология, нали?

Зачудих се защо никой в Токио не се бе сетил за това. Велика идея.

И защо да спираме при рекламните табла? Можехме да поставим екрани по всички летища, универсални магазини, фоайетата на големите компании…

Понякога изненадвам дори самия себе си.

Въодушевено изготвих бизнес план за това как „Ентроникс“ щеше да превземе света. Направих бързо проучване на съществуващите технологии. Открих кои са най-големите компании, продаващи електронни табла по света, тъй като щеше да ни се наложи да работим с тях — нямахме инфраструктурата да се справим сами. Но сделката щеше да е страхотна.

В девет часа завърших доклада, който щеше да промени „Ентроникс“, да спаси отдела ни и да ме катапултира до върха на компанията. Е, не чак до Токио, тъй като не съм японец, но доста близо до върха.

А сега какво? Какво да направя с доклада? Да го предам на Горди, за да си присвои заслугата? Но пък не можех да го изпратя директно в Токио. Компанията не действаше по този начин.

Вдигнах глава, когато някой мина покрай кабинета ми. Йоши Танака. Шпионинът, дипломатът, връзката с големите клечки в Токио.

Йоши можеше да стане билетът ми към върха. Трябваше да поговоря с него. Махнах му и го поканих в кабинета.

— Джейсън-сан — поклони се той. — Здрасти.

— Здрасти, Йоши. Имам страхотна идея, която искам да споделя с теб. Искам да чуя какво мислиш.

Той ме загледа сериозно. Разказах му за доклада, който бях изготвил. Обясних му какви щяха да са приходите за компанията. Вече бяхме разработили технологията и нямаше да имаме допълнителни разходи по нея.

— Нали знаеш, вече няма нужда да сглобяваме малки панели, за да получим един голям екран — изтъкнах. — Нашите картинни екрани правят съществуващите да изглеждат като от средните векове. Потенциалът за печалба е невероятен.

Забелязах, че Йоши ме гледа объркано. Човекът не бе разбрал и дума. Бях загубил пет минути в празни дрънканици.

Следобед се отбих при охраната и поставих показалец в биометричната машина, за да разчете отпечатъка ми. После отидох при Горди. Казах му, че искам да поговоря няколко минути с него, за да му съобщя новата си идея.

Осъзнах, че щеше да ми се наложи да мина през него, независимо дали това ми харесваше. Без неговата помощ идеята ми нямаше да стигне доникъде.

Той се облегна на стола си и скръсти ръце.

Разказах му за идеята си и му подадох копие от бизнес плана.

— О, значи вече си готов за маркетинг, а? — презрително попита той. — Ние сме продавачи, забрави ли? Да не искаш да се преместиш в Санта Клара? Или в Токио?

— Имаме право на идеи.

— Не си губи времето.

Ядосах се.

— Защо да е загуба на време?

— Повярвай ми, идеята е адски стара. Споменаха я на последното събрание в Токио, но японските инженери казаха, че няма как да се получи.

— Защо?

— Нещо в технологията не позволява екраните да се използват навън.

— Прегледах спецификациите — образът е идеален.

— Става дума за отблясък.

— Няма никакъв отблясък. Точно това е основното.

— Слушай, Джейсън, просто забрави. Не съм инженер, но идеята ти е загуба на време.

— Не мислиш ли, че трябва да изпратим имейл до Токио?

— Джейсън — търпеливо каза той, като почука бизнес плана с пръст. — Падам си по промените и обичам скоростните решения. Но знам кога да се откажа от битката. Явно това е нещо, което ти предстои да научиш.

Поколебах се. Изпитах страхотно разочарование.

— Добре — кимнах накрая, надигнах се и протегнах ръка към бизнес плана, но Горди го грабна, смачка го и го метна в коша за боклук.

— Сега насочи вниманието си към „Техком“ — нареди ми той. — От секундата, когато пристигнем в Маями, искам да започнеш да ухажваш партньорите ни. И не забравяй, че ни предстои великата вечеря за най-големите ни клиенти. А аз съм отговорен за нея. Така че искам да си готов за битка. Ясно ли е? Просто си върши работата. Трябва да спасим отдела.