Джоузеф Файндър
Инстинкт на убиец (40)

39.

На сутринта отлетях за Чикаго заедно с един от младшите ни продавачи, Уейн Фалън. Предстоеше ни интересна среща, на която щях да се опитам да закова сделката с презвитерианската болница. В една от конферентните зали в болницата ни посрещна заместник вицепрезидентът по комуникациите, някакъв тип на име Бари Улашевич. Той отговаряше за медиите в болницата, всичко — от снимки до сателитни телеконференции и телевизионното им студио. От месеци се пазаряхме за цените и датите на доставка. Бари искаше петдесетинчови плазмени монитори за стоте им операционни, проектори и телевизори за повече от стоте им конферентни зали и още много телевизори за чакалните и фоайетата. Уейн бе тук, за да наблюдава, и в момента се кефеше на боксовия мач между мен и Улашевич.

Не харесвах този тип, но това беше без значение. Важното бе той да ме харесва и май бе така. Започнахме в десет сутринта и се срещнахме с безброй администратори и техници. Дори директорът на болницата се появи за малко.

Около един на обяд, когато вече се чувствах изстискан като лимон и отчаяно се нуждаех от храна и кофеин, Улашевич внезапно извади офертата, която бе получил от „Роял Майстор“, идентична на нашата, но чиито цени бяха с около десет процента по-ниски. Бях му предложил най-ниската възможна цена и това ме вбеси. Той ми подаде офертата с театрален жест, като лош актьор в ролята на Еркюл Поаро.

Очакваше да се предам. Бях вложил месеци в тази сделка и я смятах за сигурна. Улашевич мислеше, че в този момент ще съм готов на всичко, за да я сключа.

Но не осъзнаваше факта, че съм в „зоната“. Веднъж четох някаква статия в интернет от автор с непроизносимо име, който говореше за „зоната“. Даваше за пример художник, толкова унесен в рисуването си, че не забелязва времето. Или музикант, замаян от творбата, която свири. Случва се с хирурзи, шахматисти и спортисти. Изпадаш в нещо като екстаз и всичко си идва на мястото. Пълен си със сила и енергия. В „зоната“ си.

Това се случи и с мен. Бях в „зоната“. И го правех сам. Без отровната помощ на Кърт.

Прегледах спокойно офертата на „Роял Майстер“. Беше пълна с прикрити клаузи, датите за доставка бяха само пожелание, цените можеха да варират според курса на еврото. Не знам кой бе написал договора, но бе гениален.

Посочих всичко това на Улашевич и той започна да спори.

Тогава се надигнах, ръкувах се с него и си прибрах нещата в куфарчето.

— Бари — казах, — няма да ти губя времето повече. Очевидно предпочиташ несигурните условия на „Роял Майстер“ и нямаш нищо против да платиш повече за по-лош продукт, който няма да получиш точно когато искаш. И който няма да бъде подменен, ако нещо не работи. Е, това не е мой проблем. Благодаря ти, че разгледа и офертата на „Ентроникс“, и ти пожелавам късмет.

Взех си договорите и напуснах залата. Забелязах смаяното изражение на Бари Улашевич. В асансьора Уейн ме сграбчи ужасено за ръката.

— Загубихме сделката, Джейсън. Не мислиш ли, че трябваше да преговаряш? Според мен, Улашевич искаше да се пазари.

Поклатих глава.

— Имай търпение.

Докато стигнем до подземния гараж, мобифонът ми вече звънеше. Погледнах Уейн и се ухилих. Паникьосаното му изражение бе заменено от възхита.

Прибрах се у дома с подписани договори.