Джоузеф Файндър
Часът нула (90)

89.

— Намерихме адреса! — изкрещя Папас.

— Слава богу — въздъхна Сара.

— Не е небостъргач или нещо подобно. Двайсететажна сграда близо до Уотър стрийт на някаква уличка… Муур стрийт.

— Какво има там?

— Офис на „Гринич Тръст“ на нивото на улицата — така съобщи полицаят. Не било клон, а някаква администрация…

Телефонът на бюрото му иззвъня и той го грабна.

— Да? — Изслуша каквото му казваха и изведнъж се опули. — Боже Господи…

Затвори, преглътна и обясни:

— На нивото на мецанина на тази сграда, неозначен по никакъв начин и практически невидим за несведущите, има огромен център за обработка на данни, наречен Мрежата, който е…

— Добре — прекъсна го Сара. — Алекс, искам ти и двама от по-младите колеги да останете тук. Единият ще има грижата за моя телефон, в случай че Джаред направи нов опит да позвъни. Другият ще поема всички разговори от ЦРУ или от другаде. Оставям те за мой заместник. Рот, искам да дойдеш с мен и да поемеш координацията на операцията. Всички останали незабавно да се поставят на разположение на Командния център.

— Разбрано.

— Искам още да се свържеш с човека, който отговаря за Мрежата. Ако е възможно, настоявам незабавно да прекратят всякакви операции. Да се уведомят всички обслужвани банки да преустановят всякакви трансакции. И още нещо — искам патрулна кола, незабавно.

— Ясно.

— Искам евакуация на всички околни сгради, от пряка до пряка.

— Ти луда ли си? — сряза я Рот. — Имаш ли представа колко небостъргачи има там? Там са Ню Йорк Плаза, Стейт Стрийт Едно, Батъри Парк, Финансовият център Броуд…

— Направи го! — каза Сара. — Уведоми полицейския комисар — упълномощени сме да направим това — и блокирайте улиците с всички възможни подръчни средства, включително патрулни коли, полицаи, агенти, каквото намерите. Очистете тротоарите. Искам всеки свободен полицай да бъде изпратен там. Никой да не навлиза в заградения район. Всяка сграда да бъде евакуирана.

— Боже Господи! — изпъшка Рот. — Ако Бауман е в сградата, където се намира Мрежата, и ако всички там едновременно се втурнат навън, никога няма да го открием.

— Рот, и моят син е там.

— Сара — намеси се Папас, — и двамата сте прави. Трябва да изпразним сградата незабавно, но едновременно с това трябва да контролираме кои излизат.

— Не е възможно, Алекс.

— Възможно е. Спомни си Мека!

— Мека ли? Какво искаш да кажеш?

— 1979 година. Голямата джамия в Мека. Класически пример.

— Алекс, нямаме време за сложни изпълнения.

— Сара! Изобщо не е сложно. Трябва само да докараме няколко автобуса с хора от отдел „Борба с безредиците“, това е.

И той набързо обясни идеята си.

— Действай — каза тя. — И някой да ми помогне да си намеря защитна жилетка.

Полицейската кола се понесе по Седмо авеню с виеща сирена и въртящи се светлини на покрива.

На задната седалка Рот даваше нареждания по телефона, а Сара гледаше през прозореца.

О, боже, о, боже, о, боже!

Джаред… О, боже…

Ако Бауман бе взел сина й за заложник, как тогава Джаред бе успял да се обади два пъти незабелязано?

И къде се намираше?

Чу как Рот казва:

— Хиляда фунта С-4. Приемете най-лошия случай — когато цялото количество е в бомбата. — Той направи пауза, за да изслуша какво му казват, и след секунда продължи: — Това е предостатъчно, за да свали цялата сграда, в зависимост от това къде е сложено взривното устройство. Възможно е да убие всички вътре. Определено ще нанесе сериозни поражения на околните постройки и ще убие пешеходци.

Мислите на Сара се носеха бясно, а тялото й се бе вдървило от напрежение. Спасяването на Джаред означаваше предотвратяване на инцидента. Тя си повтаряше тази фраза като мантра, защото можеше да мисли само за своя син. Знаеше, макар че никога нямаше да си признае това, че изведнъж бе загубила всякакъв интерес към случая, към работата си, дори не се вълнуваше от невъобразимите щети, които можеше да нанесе бомбата.

Дъждът беше спрял, но все още бе облачно и небето изглеждаше металносиво.

Щеше ли да убие Джаред?

Вече бе убивал… на едро и на дребно, каза си тя. „На дребно“ за нея означаваше очи в очи, а „на едро“ бяха терористичните актове, които този човек бе осъществил. Без да знае защо, за нея убийствата „на дребно“ бяха ужасяващи, защото доказваха, че той може да отнеме живот лице в лице с жертвата. Щеше ли такъв като него да се поколебае да убие Джаред, ако сметне това за необходимо?

Може би. Нали още не го бе убил… или поне така се надяваше тя. Може би в плановете му влизаше само да го използва като заложник, като застрахователна полица, като човешки щит. Молеше се в себе си Джаред да е още жив.

Но как бе допуснала така лесно да я изиграят? Как така точно тя, обучена да бъде подозрителна и станала такава в резултат на професионалния си опит, се бе хванала на въдицата? Защо бе проявила такава готовност да види в него един сърдечен и приятен мъж? Как бе съумял той да скрие от нея истинската си същност?

Да, той бе несъмнен майстор на дегизировката, но може би не е чак толкова трудно да се дегизираш, когато никой не знае как изглеждаш? Всъщност бдителността й бе притъпена от физическата му непохватност, разбра тя изведнъж. Но може би и тя самата не бе пожелала да види противоречията?

Пред фасадата на сградата вече бе започнала да се събира голяма тълпа. Сините и червени лампи на полицейските коли тревожно проблясваха. Полицаи спираха и отбиваха колите. Районът около Муур стрийт бе блокиран с подвижни прегради, на които имаше предупредителен надпис „ПОЛИЦЕЙСКА БАРИЕРА — НЕ ПРЕМИНАВАЙ“. Няколко коли на пожарната охрана приближаваха откъм Уотър стрийт с вой на сирените си. Два-три микробуса на телевизията вече бяха успели да се доберат дотук — Сара нямаше представа кой ги е алармирал толкова бързо. Тук бе и групата за кризисни ситуации на нюйоркското полицейско управление.

Как бяха успели всички тези хора да пристигнат тук толкова бързо?

И тогава видя отговора. Хората от бомбения отряд на нюйоркската полиция вече бяха поели контрол над ситуацията, както обикновено се случваше след тяхна намеса. Някой бе успял да ги повика — може би един от полицаите, пристигнали първи. Всеки момент щеше да пристигне и Групата за ядрени кризисни ситуации, след което щеше да започне междуведомствена борба кой да поеме случая. Освен ако не успееше по някакъв начин да я предотврати.

Тя вдигна поглед към сградата и прошепна:

— Джаред.