Джоузеф Файндър
Часът нула (85)

84.

Хенрик Бауман чакаше пред сградата на Детската християнска организация на Западна шейсет и трета улица, облечен в синьо поло, здрави памучни панталони и слънчеви очила.

Джаред излезе и се усмихна, като го видя, после изтича при него.

Бауман спря такси, качиха се и той каза на шофьора да кара към Уолстрийт.

— Къде отиваме? — поинтересува се Джаред.

— Майка ти разреши да се поразходим.

— Но директорът на лагера каза, че трябва да ме заведеш у дома, защото мама не можела да се откъсне от работа.

Бауман разсеяно поклати глава.

— Директорът каза, че мама иска да ме заведеш у дома — повтори озадачено Джаред, — защото се било случило нещо важно.

— Отиваме на разходка — тихо отговори Бауман.

Беше един часът и няколко минути и улиците гъмжаха от хора, излезли по време на обедната си почивка. Макар да изтегляше цялата операция един ден напред, моментът бе подходящ, защото бе обед, а в този период от деня Мрежата работеше с пълно натоварване.

Когато таксито стигна Муур стрийт, той нареди да спрат пред новата двайсет и три етажна сграда, където беше компютърният център на Мрежата.

— Какво е това място, Брайън? — попита Джаред. — Къде се намираме?

— Изненада — каза Бауман.

Хвана Джаред за ръка и го отведе зад сградата, където се намираше боядисаната в жълто врата на изхода за евакуация при опасност.

Извади от джоба си ключа, който бе направил преди няколко дни, отключи и двамата поеха по сервизното стълбище за мазето.

— Сара — извика Виджиани, още щом я видя да влиза. — Току-що приемаме факс за теб. Излиза адски бавно.

— Кой го изпраща?

— Рот. Казва, че това е снимка на Бауман.

Сърцето й лудо заби. Сара отиде при факса и веднага разбра защо се приема толкова бавно. Наистина беше фотография. Листът излизаше с долната си част напред. Първо се показа дебела бяла рамка, после тъмна област, която пъплеше милиметър по милиметър.

Стоеше над факса. Напрежението бе невероятно. Изминаха две минути, преди да се покаже целият лист.

Тя погледна лицето и стомахът й се сви.

Погледна повторно. Зави й се свят, усети, че всеки момент може да загуби съзнание. Лицето се стрелна към нея като бърз влак, като специален ефект във фантастичен филм. Тя рязко пое въздух.

Беше лицето на Брайън…