Джоузеф Файндър
Часът нула (77)

76.

Точно в девет сутринта една от шейсет и трите дежурни операторки на номер 911 в залата на Полис Плаза 1 учтиво предупреди в микрофона:

— Разговорът се записва.

Не отговори никой и тя се готвеше да затвори, когато чу характерния шум на превъртаща се касета, след което заговори мъжки глас:

— Името ми е Лио Краснер — малко колебливо започна гласът — и искам да съобщя, че ме няма. Това не е шега. Хм… — Чу се фонов шум от прелистване на хартия. — Моля, изслушайте ме внимателно. Вероятно е да съм отвлечен, но… хм… още по-вероятно е да съм убит. Ако е второто, има голям шанс да намерите тялото ми в подземен тунел, чието точно разположение сега ще ви опиша…

Записаният глас на Лио Краснер продължи и операторката на 911 ставаше все по-малко и по-малко скептична. Човекът обясняваше прекалено сериозно, за да се приеме, че това е някаква неуместна шега. Тя въведе информацията — име, адрес, възможно местонахождение на трупа — в терминала пред себе си и го изпрати по мрежата до един от полицейските диспечери, които дежуреха в съседна зала.

Обажданията на телефон 911 се подреждат на екрана по реда на техния приоритет, започвайки от абсолютен приоритет 1 и стигайки до 10, който се присвоява на оплаквания за лаещо куче или силна музика от съседите — неща, които могат да изчакат или при натовареност да се игнорират.

Макар ситуацията да не изглеждаше вече спешна, на обаждането от дома на Краснер бе даден приоритет 3 — както е по предписание за всички случаи на „намерени тела“ — което означаваше, че се налага изпращането и на линейка.

Всъщност случаят се пое от линейка, група на пожарната команда, екип за спешно реагиране на нюйоркската полиция и кола с двама детективи.