Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Zero Hour, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Златарски, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми (2015)
Издание:
Джоузеф Файндър. Часът нула
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 1997
Редактор: Иван Тотоманов
История
- — Добавяне
55.
Пластичният експлозив, известен като С-4 и така обичан от терористите, обикновено се доставя в правоъгълни блокчета, опаковани в прозрачно или зелено фолио. Цветът му е чисто бял.
Компактността на С-4 го прави предпочитан от американските военни и несъмнено от терористите. За тях обаче едно от най-ценните му качества е липсата на миризма, което обяснява защо откриването му е трудно. Трудно, но не и невъзможно.
Онова, което остава неизвестно извън някои тесни кръгове на разузнаването и различните служби за охрана на закона, е, че някои видове С-4 са много по-лесно откриваеми от други. По очевидни причини хората в звената за борба с терористите предпочитат техните противници да знаят колкото се може по-малко за различните видове С-4.
Благодарение на работата си в южноафриканското разузнаване обаче, Хенрик Бауман знаеше доста за експлозивите. Знаеше, че активната съставка в С-4 е съединението циклотриметилен тринитрамин, която е абсолютно лишена от миризма. Всъщност в повечето пластични експлозиви кучетата и механичните сензори улавят миризмата на примесите.
Той знаеше още добре скривания факт, че всичкият С-4 в САЩ се произвежда в седем завода. Шест от производителите използват нитроглицерин за производството на динамит и това замърсява експлозива С-4, получаван по време на същия технологичен процес. Точно този замърсител прави С-4 откриваем.
Една-единствена компания в Америка прави чист, „незамърсен“ С-4 и Бауман знаеше коя е тя.
А освен това имаше доста добър план как да се снабди с известно количество.