Джоузеф Файндър
Часът нула (26)

25.

Точно в осем и трийсет на другата сутрин Дюк Тейлър влезе в главната квартира на ФБР във Вашингтон, качи се на своя етаж и се стресна като видя Ръсел Улман и Кристин Виджиани да седят по турски на мокета пред заключената врата на кабинета му. От двете им страни бяха подредени на три високи купчини папки с разноцветна маркировка. Двамата изглеждаха изморени до смърт. Обикновено свежият и винаги жизнен Улман имаше големи морави торбички под очите. Виджиани почти спеше.

— Боже мой — не сдържа коментара си Тейлър, — да не сте спали тук?

— Ами то… — започна хапливо Виджиани.

— Беше заключено — прекъсна я Улман с прегракнал глас. — Надявам се, не сме сбъркали като натрупахме досиетата тук.

Тейлър одобрително погледна трите купчини и каза:

— Дявол да го вземе, изобщо не съм си мислил, че ще ме разберете толкова буквално. — И поклати глава, докато отключваше. — Кой иска кафе?

Когато влязоха и седнаха, Улман поясни:

— Нека започнем с най-очевидните кандидатури. След елиминиране на мъртвите и арестуваните остават предимно араби. Оказа се при това, че повечето от най-известните терористи вече са понатрупали години.

Тейлър окуражително му кимна да продължава.

— Ахмед Джабрил, водач на Организацията за освобождение на Палестина „Общо командване“. Бивш капитан от сирийската армия. Член на партията Баас. Палестинец хардлайнер. Той и групата му стоят зад…

— Джабрил е креатура на сирийското разузнаване — прекъсна го Тейлър. — Давай нататък.

— Ами… добре. Следва Абу Нидал, разбира се — продължи Улман. — Бойно прозвище Сабри ал-Бана. Отцепил се от Ясер Арафат през 1974, за да основе революционен съвет Фатах. Брутален и гениален — може би един от най-умните терористи. По нечии оценки е отговорен за смъртта на над хиляда души, две трети от които палестинци. Стои зад терористични актове в повече от двайсет страни, включително кръвопролитието в истанбулската синагога през 1986, атаките на летищата в Рим и Виена през 1985. Никога не е бил залавян. За известно време живял в Либия. Понастоящем базиран заедно с организацията си в долината Бекаа. Никой не разполага с негова снимка.

Тейлър отрицателно завъртя глава.

— Това е един от онази крайно рядко срещана група терористи, които се интересуват само от идеологията. Никога не се предлагат за пари. Нататък.

— Всъщност той взима пари — обади се Кристин Виджиани.

— Само когато става дума за хора, които и без това иска да убие — възрази Улман и раздразнено я стрелна с поглед. — Както и да е, това не изглежда като операция на Абу Нидал. Но аз специално се заинтересувах от Абу Ибрахим, известен още и под името Мохамед ал-Умари. Водач на групата „15-и май“. Експерт в използването на барометрични детонатори и пластични експлозиви. Вероятно технически най-грамотният производител на бомби. Трябва да спомена още и за Имад Мугния — мозъкът зад отвличането на кувейтския самолет през 1988. Той има връзка с Хизбула.

— Проблемът е — въздъхна Тейлър, — че никой от тях при никакви обстоятелства не би могъл да мине за германец. Не че съм готов да ги изключа, но не съм съвсем готов да ги разглеждам сериозно. Крис, кои са твоите основни кандидати?

Тя се поизправи, отпи глътка кафе и се помъчи да разтвори по-широко изморените си очи.

— Нещо против да запаля?

— Не бих… — опита се да започне Улман.

— Давай — разреши Тейлър.

Тя извади пакет „Марлборо“, запали цигара и издуха дима. Ръсел Улман я гледаше с отвращението, с което се гледа змия, и дори помести стола си на няколко символични сантиметра от нея.

— Ако ще говорим за араби — започна тя, — не мога да повярвам, че той не спомена нито за Ислямски джихад, нито за Хамас. Особено Хамас, които напоследък доста са се активизирали. Ако Уорън Елкинд наистина е чак такъв поддръжник на израелската кауза, на мен ми се струва, че тази работа е само за Хамас, като се има предвид колко силно мразят Израел и как взривиха бомбата в кола пред израелското посолство в Лондон на 14 юли 1994 година. Както и атентатът в Аржентина, при който загинаха…

— Ако не си разбрала, ние не говорим просто за араби, а за терористи наемници, каквито не предлага никоя от тези организации — мрачно я прекъсна Улман. — Освен ако не разполагаш с друга информация.

За кратко се възцари тежка тишина, после Виджиани невъзмутимо продължи:

— Има един баски терорист от ЕТА, който изпълнява силови поръчки за картела Меделин, но това беше преди време. Смятат го за мъртъв, но има слухове. Мисля да се позанимая с него.

— Този тип е мъртъв — нетърпеливо се сопна Улман.

Виджиани отново го игнорира.

— В началото мислех, че сред „прово“ — Провизорното крило на ирландската републиканска армия — ще намерим добри кандидатури, но после се оказа, че нито един от тях не пасва на желания профил. Не ни е известно те да са изпълнявали поръчки. След това допуснах, че всеки от тях би могъл да го стори. Освен това, според последните разузнавателни данни, някои от протестантските групи в Северна Ирландия — Сдружението за отбрана на Ълстър и Доброволческият корпус на Ълстър — са започнали да използват наемници, платени убийци, за наистина сериозните си операции. Изобщо не съм се занимавала с изметта, която направи ОКБОМБ — каза тя, използвайки кодовото име на Бюрото за атентата в Оклахома Сити. — Те са прекалено примитивни. Освен това има и един южноафриканец, но той излежава доживотна присъда в Претория, Йоханесбург или бог знае къде. И макар да става дума за донякъде левичар, не мога да не спомена за Франк Търпил — бившият агент на ЦРУ, когото Кадафи нае, за да обучава специалните му сили.

Тейлър кимна все така със затворени очи.

— Ами… неговият приятел Ед Уилсън в момента излежава дългосрочна присъда във федерален затвор, но Търпил все още е на свобода. Според досието му той има пръст в редица убийства в Африка и опит за държавен преврат в Чад през 1987. Жив е, крие се някъде и има всички указания да бъде смятан все още за активен.

Тейлър отвори очи и намръщено погледна тавана.

— Може би.

Виджиани отбеляза нещо в бележника си.

— Най-сетне трябва да спомена за всички тренировъчни лагери в Източна Германия — те може вече и да са история, но някои от хората, обучавани в тях, все още са на пазара. Проблемът е, че за тях практически не разполагаме с нищо.

— Свързахте ли се с германците? — попита Тейлър.

— Работя по въпроса — обади се Улман.

— Добре — каза Тейлър. — Склонен съм да поразровим около Търпил и около всички обучени в Източна Германия, за които научим нещо. Кажете на хората да продължават да търсят. Крис, какво излезе от търсенето в базата данни за Уорън Елкинд?

Виджиани смачка фаса си в големия кристален пепелник, който взе от бюрото на Тейлър, после разказа набързо биографията на Елкинд, подчертавайки безкористната му работа за добруването на Израел.

— С изключение на това, за съжаление няма много друго — завърши тя. — Но имаме агент в Бостън, който току-що е завършил пълно претърсване на базата данни, интересувайки се от всичко около Уорън Елкинд.

— Така ли? И с какво се занимава той?

— Организирана престъпност, мисля. И не е „той“, а „тя“.

— Как се казва?

— Кехил, ако съм запомнила правилно. Сара Кехил.

— Знам я. Свърши голяма работа по Локърби. Експерт по антитероризъм. Питам се защо ли рови около Елкинд. Хм… Искам да говоря с нея. Извикайте я тук. А междувременно, защо не се приберете, за да поспите?