Джоузеф Файндър
Часът нула (73)

72.

Малко след полунощ Бауман си тръгна от апартамента на Сара. Улицата беше безлюдна и студена, обляна в лунна светлина. Той тръгна по нея и веднага усети, че някой го следва.

Обърна се и видя Питър Кронин — бившият съпруг на Сара.

— О, здравейте — каза „Брайън“.

Кронин доближи лицето си на няколко сантиметра от неговото, след това го избута в някаква глуха уличка и се доближи още повече, така че дъхът му пареше лицето на Бауман. Сложи голямата си ръка на рамото му и го притисна в тухлената стена. Бауман се огледа — наоколо нямаше никого. Бяха сами.

— Нека си изясним някои неща с теб, Брайън. Аз съм полицай. Разполагам с ресурси, каквито не можеш да си представиш. Смятам да проуча що за птица си и бъди сигурен, че ще науча всичко. Няма да повярваш какви гадости ще изровя за теб, лайно нещастно. Бедна ти е фантазията какво може да ти се случи. Мога да те депортирам, пикльо.

— Добре, това е достатъчно — обади се Бауман.

— Достатъчно ли било, тъпако? Било му достатъчно значи? Аз вече проверих някои неща за теб. Няма никакви сведения за никакъв Брайън Ламоро, който да е влизал в тази страна. Така че или си влязъл нелегално, или не си този, за когото се представяш.

— О, така ли било? — флегматично се осведоми Бауман.

— Точно така, приятел. Затова смятам да обърна целия ти живот наопаки, нещастнико. Ще превърна дните ти в кошмар, а след това ще…

Разнесе се силно изпукване и главата на Питър се завъртя почти на 180 градуса. За миг изглеждаше като че ли се бе извърнал да погледне зад гърба си, но понеже гръбначният му стълб беше прекършен, главата се килна гротескно настрани. Очите му гневно проблеснаха, устата му се отвори, сякаш в опит да каже нещо, но после замръзна в маската на смъртта.

Бауман внимателно положи тялото на земята, извади от джоба си запечатано пакетче с кърпичка за почистване, отвори я и изтри отпечатъците от пръстите си по шията и лицето на Питър Кронин. След секунди вече беше напуснал уличката на път за своя апартамент.