Джоузеф Файндър
Часът нула (28)

27.

Няколко минути след четири куриерът на офиса — бузест чернокож на средна възраст — донесе на Сара малък жълт плик и каза:

— Току-що пристигна. С бързата поща.

— Благодаря, Сами — отговори Сара. На етикета се четеше познат обратен адрес: „Лаборатория за изкуствен интелект, МТИ“.

Тя разкъса плътната материя на плика, извади касетата и я сложи в касетофона.

Гласовете бяха неясни, звучаха едновременно глухо и кънтящо като в тунел, в който свисти вятър. Дори на висококачествения дек, който Сара взе назаем от отдел „Аудио“, качеството на записа беше прискърбно ниско. Установи все пак, че след известно прослушване свиква и може да разбере думите.

— Това — обясни Сара на Уил Фелан и Кен — е рутинно позвъняване.

Чу се мъжки глас, който каза, че се обажда от „Обслужване на картите“, и остави номер, започващ с 800^[1]. След това се разнесе кратък звуков сигнал и синтетичният глас на телефонния секретар обяви датата и часа на записа: „Понеделник, четири и дванайсет следобед“.

— Добре — каза Сара. — Сега слушайте.

Нов мъжки глас. Ако първият бе звучал като изгубен в електронния водовъртеж, този бе още по-слаб и някак подхвърлян от разбиващите се вълни на смущенията.

— Госпожо? Уорън е. — Нова вълна от пращене, после: — … в „Четирите Сезона“ в осем довечера. Стая 722. От дни мисля за вас и не може да ми спадне. Наложи се да се облекча в тоалетната на самолета. Сигурно съм нарушил разпоредбите на Службата за контрол на полетите. Ще трябва да ме накажете.

Фелан изви вежди и се обърна да погледне Кен, който едва се сдържаше да не избухне в смях.

Нов сигнал. Изкуственият глас обяви: „Понеделник, пет и двайсет следобед“.

— Чудесно, значи разполагаш с… — изръмжа Фелан.

— Почакай — прекъсна го Сара. — Има още един.

Вълна от пращене, кухо и металическо. Следващият глас беше мъжки, но тънък. С британски акцент. Връзката беше отвратителна и през няколко секунди прекъсваше.

— Валери, Саймън е. Добър вечер. — Говореше бавно, изговаряше думите внимателно. — Приятелят ти е в стая 722 на хотел „Четирите сезона“. Ще търсиш малък кръгъл плосък предмет, който прилича на компактдиск…

Пауза, после:

— … златист на цвят. Може да е, но може и да не е в пластмасова кутия. Със сигурност ще бъде в куфарчето му. — Мощна продължителна вълна на смущения. — На излизане ще видиш микробус, паркиран малко по-надолу по улицата. Ще отнесеш диска до микробуса, ще го дадеш и ще изчакаш да бъде изкопиран. След това ще го върнеш на рецепцията на хотела. Ще им кажеш, че си го намерила. Когато се прибереш у дома, към полунощ ще те посети един приятел, който ще ти даде остатъка от сумата, за която се споразумяхме. Дочуване.

Сигнал и пак механичният глас: „Понеделник, шест нула нула следобед“.

Сара натисна бутона за спиране и погледна двамата мъже.

Настъпи дълго мълчание.

— Приемливо ли е това като доказателство? — попита Фелан.

— Без проблем — отговори Кен. — Брус Гелман има репутация оттук до небето.

— Говореха за някакъв CD-ROM, нали? — поиска да се увери Фелан.

— Вероятно — каза Сара. — Да си припомним каква е ситуацията: заплащане от пет хиляди долара с отрязани половинки от банкноти, кражба на компютърен диск — това не е от обикновените случаи на „сводник убива проститутка“. По мое мнение става дума за доста сложна постановка.

Фелан замислено кимна.

— От кого и с каква цел?

— Моята теория е, че Уорън Елкинд е бил подставен за обир от Валери. Допускам, че Елкинд е имал нещо или най-малкото притежава достъп до нещо… нещо, свързано с компютри, което има голяма ценност за някои хора със значителни ресурси. — Сара извади касетата от касетофона и разсеяно я завъртя в ръката си.

Фелан въздъхна тежко.

— Има нещо тук — призна той. — Но е недостатъчно, за да предприемем каквото и да било. Какво се разкри при търсенето в компютъра?

Тя обясни, че извадката с ключова дума „Уорън Елкинд“ от търсенето из базите данни на различните ведомства е дала точно 123 споменавания. Информацията бе пристигнала по факс, вместо с пощата, защото за щастие Фелан бе парафирал заявката като „спешна“, а не „нормална“. Повечето от споменаванията бяха боклук — „подслушвания“, както казват в средите на разузнаването. Някакъв агент на ЦРУ в Джакарта бил чул името на Уорън Елкинд да се споменава във връзка с голямо банково споразумение с индонезийското правителство. Друг от военното разузнаване на САЩ в Тел Авив бе дочул слух (фалшив, както се бе оказало впоследствие), че Елкинд веднъж бил приел подкуп от израелски министър. Трети чул, че Елкинд бил подкупил член на израелското правителство. Купища боклук.

В този момент телефонът иззвъня и Кен стана да отговори.

— Склонен съм да оставя Елкинд извън тази каша — измърмори Фелан.

— За теб е, Сара — каза Кен.

Сара взе слушалката.

— Да?

— Агент Кехил, обажда се Дюк Тейлър от Управлението.

— Да? — отново каза тя, но сърцето й заби лудо. Това сигурно беше нещо сериозно.

— За колко време можеш да си събереш багажа и да вземеш самолета за Вашингтон? — осведоми се Тейлър. — Трябва да те видя незабавно.