Джоузеф Файндър
Часът нула (76)

75.

Когато Лио Краснер каза Бауман, че е записал първата им среща, той не блъфираше. Но беше достатъчно съобразителен да не прави това с касетофон в себе си, защото много добре знаеше, че има устройства, които установяват използването на подобна техника — портативен ръчен детектор на електромагнитно излъчване или дори чувствителен детектор на метал.

Не, той беше измислил нещо много по-ефикасно.

След първото обаждане на Бауман Краснер бе настоял да се видят в добре осветен ресторант, а не в някоя тъмна кръчма. Той помоли за помощ свой приятел — хакер, кракер и сродна душа — който дойде в същия ресторант със спортен сак.

Спортният сак, оставен на маса, съседна на масата, където седяха Бауман и Краснер, имаше найлонова мрежичка от двете си тесни страни, която по идея трябваше да дава възможност за изсушаване на потните дрехи след тренировка. Но мрежичката изпълняваше отлично още една роля: през нея бе възможно да се снима скрито с видеокамера.

Докато видеокамерата вършеше работата си, приятелят на Краснер седеше, зачетен в книга. Той остана на мястото си дълго след като двамата събеседници излязоха, после също си тръгна.

По този начин Краснер разполагаше с видеозапис на срещата си с Бауман — чието име, разбира се, не знаеше — от който избра няколко кадъра и направи от тях великолепни снимки на човека, който го бе наел. Използвайки качествен цветен скенер с високо разрешаваща способност, той сканира обратно една от черно-белите снимки, записвайки образа в компютъра си.

Той знаеше, че клиентът му може да го проследи, може да установи апартамента му, може да намери видеокамерата и купчината черно-бели снимки. Но само човек, много по-опитен с компютрите, отколкото този тип изглеждаше, би заподозрял, че образът му се съхранява и в един от стоящите наблизо компютри.

Нещо повече, Краснер не бе излъгал и когато бе предупредил, че ако не се върне до определено време в апартамента си, ще бъде направено телефонно обаждане. Използвайки същата проста технология, прилагана при охранителните системи, които автоматически телефонират на номер в полицията, ако бъдат задействани от крадец, той бе свързал устройство за набиране на телефонен номер с външен таймер — да, можеше да използва за целта и компютъра си с модема към него, но работещият компютър можеше да събуди нечие подозрение — който задействаше телефонен секретар със записано на него съобщение за препредаване.

Така че точно в девет сутринта след последната разходка на Краснер из подземните тунели таймерът сработи, набиращото устройство набра 911 и секретарят изпрати съобщението.