Джоузеф Файндър
Часът нула (57)

56.

Като експерт-консултант по закупуването на компютърен хардуер и софтуер в отдел „Мрежови администратори“ на „Манхатън Банк“, Рик Девор се бе примирил с необходимостта да устоява на множество ухажвания по телефона. Такава му беше работата и той я вършеше без оплакване и винаги се държеше твърдо, но приятелски. Истината бе, че в компютърния бизнес голяма част от продажбите се договарят по телефона, така че просто нямаше как да се отклоняват разговори. Рик Девор се бе научил бързо да разпознава шегобийците и продавачите на боклуци и да се отървава от тях в самото начало.

Търговецът, който му се обади тази сутрин обаче, изглежда знаеше за какво говори.

— Здрасти, аз съм Боб Пурсел от „Метродайн системс“ в Хонолулу — представи се гласът по телефона.

— Здрасти, как си? — неутрално го поздрави Рик, внимавайки да не го окуражи ненужно, но и да не го обезсърчи. „Метродайн“ беше една от много популярните софтуерни компании тези дни, за което говореше и фактът, че се намира в предпочитания от новите софтуерни къщи град — Хонолулу. Занимаваше се с разработка на системен софтуер за работа под Novell.

— Благодаря, добре. Виж, не искам да ти отнемам много време, затова направо ще ти съобщя, че вече предлагаме нов модул за защита на данни, извършващ шифроване на файловете в реално време, независимо от техния формат или структурата на мрежата.

— Хм… — незаинтересовано подметна Девор, рисувайки кръгчета на розовото си бележниче за телефонни разговори. Представяше си двамата с Деб снощи в леглото и се питаше дали е истина, че мъжете мислят за секс на всеки пет минути.

Човекът от „Метродайн“ обаче продължаваше, при това с все по-разгарящ се ентусиазъм:

— Всеки път когато съхраняваш файл под Novell, той автоматично се шифрова, а всеки път, когато го отваряш — се дешифрира. Страхотен продукт. Работи точно както автоматичната компресия и декомпресия на файловете, без потребителят да съзнава какво става. Според мен всеки клиент на Novell трябва да го има. Та, питах се дали ще намериш малко време за мен, ако дойда да обсъдим всичко…

— Оо, това звучи страхотно — искрено проточи Девор, — но проблемът е, че вече се отказахме от Novell. Съвсем неотдавна се прехвърлихме на NT Advanced Server^[1]. — Това беше мрежова система на „Майкрософт“. — Съжалявам.

— Не, не, чудесно — възкликна зарадвано продавачът. — Ние имаме версия и за NT — нали разбираш, стараем се да отговорим на разнообразните нужди на пазара. Имаш ли нещо против да попитам какво използвате в момента за защита на данните?

— Ами всъщност…

— Не ме интересуват подробностите, питах само дали разчитате единствено на мрежовия софтуер за защита. Защото в нашия продукт ние сме се постарали да поправим слабостите на NT в това отношение. Както знаеш, NT дори не може да зашифрова, така че това трябва да се прави специално. Но нашата програма изпълнява глобално, напълно прозрачно за потребителя кодиране/декодиране в реално време…

— Виж какво — спря го Рик Девор, влизайки в режим „приключване на разговора“, — вече ти казах всичко, на което имам право. Съжалявам. Не съм упълномощен да обсъждам свободно тази тема. Но ако искаш да ми изпратиш демонстрационна дискета с твоя продукт, ще се радвам да й хвърля едно око. Окей?

След като си записа пощенския адрес и името на човека за осъществяване на контакт, Лио Краснер постави обратно слушалката и се обърна към работната си станция SPARC-20.

Беше научил за използвания от банката софтуер всичко, което му бе необходимо.