Джоузеф Файндър
Часът нула (40)

39.

Бауман купи кафе и вестник от една закусвалня, качи се в колата си, разгърна вестника върху волана и го запрелиства. В един момент извади изпод съседната седалка кутията на приемника, включи го към захранването през отвора за запалката и нагласи антената. Всеки случаен минувач би решил, че си чете вестника, докато всъщност вниманието му беше концентрирано върху показанията на течнокристалната индикация. Една малка пулсираща червена точка му казваше, че насочващото устройство, или „хрътката“, което бе прикрепил под бронята на олдсмобила, излъчва сигнал и че колата не е помръдвала.

Индикаторът на седалката до него му казваше къде се намира предавателят и какво е взаимното им разположение. Той щеше да му позволи да проследи човека от ФБР, без да рискува да бъде забелязан.

Съществуваше рискът, че ФБР редовно „прослушва“ със съответната техника колата на Тейлър, в който случай „хрътката“ нямаше как да не бъде забелязана, но тези проверки едва ли се правеха ежедневно. При всички положения време за губене нямаше.

Беше започнал втората си чаша кафе, когато в 7:50 мигащата червена точка се помръдна.

Той потегли след колата на човека от ФБР, движейки се на неколкостотин метра след него. Само веднъж си позволи да се приближи, с цел да разгледа Тейлър отблизо. Това стана на голямо кръстовище малко преди Дистрикт. Тейлър се намираше в дясната лента, до входа на някакъв пазарен комплекс, а Бауман влезе в паркинга на комплекса, та да мине достатъчно наблизо.

Бинокълът „Никон 7×50“, който предвидливо бе купил, му позволи внимателно да огледа Пери Тейлър. Наетата от Бауман кола имаше тъмни прозорци, така че Тейлър не би могъл да види Бауман, дори ако случайно погледнеше в негова посока. Тейлър изглеждаше някъде към петдесетте и имаше нормално телосложение. Сивата му коса бе ниско подстригана. Носеше очила с телени рамки. Облечен бе в маслиненозелен поплинен костюм, бяла риза и вратовръзка със златни ивици: беше олицетворение на понятието „правителствен бюрократ“.