Джоузеф Файндър
Часът нула (71)

70.

Лио Краснер работи през цялата нощ, проклинайки проклетия досаден англичанин, който го бе наел да свърши тази работа.

Успя да свърши, преди да се съмне. Крайният резултат представляваше компютърна дискета, на която като че ли имаше само един файл, съдържащ трийсетте и една страници на семестриален проект върху пазарната икономика и монетарната политика. Краснер бе копирал различни откъси по темата от учебник за колежите и бе направил текста полуграмотен, вмъквайки безразборно правописни и граматически грешки. Разбира се, единствената интересна за него част от дискетата оставаше скрита за обикновения потребител и представляваше сложна програма, която той добросъвестно бе писал до сутринта.

Няколко минути преди девет часа той влезе в кафе-бара в сградата на „Манхатън Банк“ по блейзър и вратовръзка. Фината синя риза му бе малко тясна около врата, а под мишниците и в средата на гърдите бяха избили петна пот.

Мери Авакян, административен помощник на старшия вицепрезидент на „Манхатън Банк“ по кадровите въпроси, сложи дискетата във флопи устройството на своя компютър, наля си голяма чаша кафе (не много силно и с две лъжици захар) и веднага се хвана на работа.

Първо, за да може да работи по-бързо, копира съдържанието на дискетата на твърдия си диск, което означаваше, че го копира в локалната мрежа на банката. После хвърли поглед на текста. Боже Господи! Каква каша! Нима това момче, което, изглежда, едва можеше да пише, щеше да завърши престижен университет, да стане бизнесмен и да започне кариера с шестцифрена заплата, докато тя робува за някакви си въшливи двайсет и четири хиляди?

По време на кратките паузи за кафе и най-вече през обедната си почивка тя мина през проекта на своя клиент. Правописът беше толкова ужасен, че не смееше да се довери на програмата за проверка. Работата й отне час и половина и това не бе най-приятният час и половина в живота й. Но за триста долара, необлагаеми с данъци, нямаше право да се оплаква. За триста долара щеше да редактира писанията на това момче всеки път, когато пожелае.