Даниел Глатауер
Вечно твой (91)

7

— Едно е сигурно, госпожо Юдит — заяви Басти, — господин Ханес ви е лъгал.

Съвещанието им се премести в гостилница „Рааб“ — популярно сред пожарникарите място, където клиентите сами си сипваха наливната бира. Над бара имаше табела с надпис: „Тренировка по гасене на пожар за напреднали“. Проблемът в случая беше, че Юдит и Бианка изцяло разчитаха на думите на Басти, а се налагаше да ги вадят с ченгел от устата му.

Отворила му жена на около шейсет-седемдесет години, която определено не била трудноподвижна и нямала деца. Или поне не се виждали такива наоколо.

— Как изглеждаше?

— Ами нормално. Отначало не искаше да ме пусне вътре.

— Защо?

— Защото зет й не си бил вкъщи.

— Зет й ли?

— Да, точно така.

— Попита ли я за името му?

— Не, но със сигурност е нашият господин Ханес.

— Откъде знаеш?

— Тя каза, че зет й Ханес не си е вкъщи.

— Сериозно ли? Какво още каза?

— Ами нищо особено.

— Басти, моля те, опитай се да си спомниш! Какво стана после?

— Тя ме пусна в жилището и аз направих проверка.

— И?

— От гледна точка на пожарната безопасност всичко беше наред. Единствено достъпът до стълбата към покрива…

— А иначе?

— Жилището беше приятно. Подредено, чисто, поддържано. Съвсем нормално.

Юдит и Бианка свиха рамене.

— Господин Ханес живее в него от дванайсет години — продължи Басти. — Съседният апартамент, номер двайсет и две, който винаги е тъмен, също е негов. Той е живял там преди.

— Откъде знаеш?

— От жената.

— Какво друго научи? Какво се е случило с дъщеря й?

— Нямам представа. Но се казва Бела.

— Как разбра?

— На стената в антрето висеше малка дъска за съобщения, на която беше закачено писмо. Започваше с думите: „За Бела, моя ангел на Земята“ или нещо подобно. По-долу пишеше: „С вечна обич, твой Ханес“. Обич или вярност, едно от двете.

— Това вече е прекалено! — възкликна Бианка.

— Мама много ще се радва да го чуе! — добави Юдит.

— Навсякъде около писмото имаше снимки. Цялата дъска беше отрупана с портрети на въпросната Бела.

— Как изглежда тя?

— Млада и хубава, с руса коса и доста слаба фигура. Как да ви обясня… Такива са били жените преди.

— Тоест всичко друго, но не и секси — преведе Бианка.

— На няколко от снимките присъстваше и Ханес. Нашият господин Ханес, но поне с десет години по-млад.

— Не мога да повярвам — заяви Юдит. — А какво се е случило с Бела?

— Така и не разбрах.

— Защо не попита? — учуди се Бианка.

— Малко е подозрително един пожарникар да зададе такъв въпрос.

— Вероятно е починала — предположи Бианка.

— Не мисля — отвърна Басти.

— Защо?

— Защото сигурно е била там, в заключената стая, където възрастната жена не искаше да ме пусне. Казах й, че всички помещения трябва да се проверят от съображения за безопасност, но тя продължи да упорства.

— Странна работа — констатира Бианка.

— Именно в тази стая се намира прозорец номер шест. Гледа към улицата и винаги свети, дори нощем.