Даниел Глатауер
Вечно твой (69)

3

Когато получи писмото от Ханес, тя се намираше в период на спокойствие и хармония. Това беше първото му директно послание към нея след призрачното му изчезване през лятото. Юдит прие като положителен знак факта, че ръцете й не се бяха разтреперили. Стоеше облегната на кухненския плот, отхапваше от един кроасан и наблюдаваше съсредоточено листовете, сякаш представляваха рекламна брошура за уплътняване на прозорци. Текстът, дълъг две страници, бе написан на компютър и после разпечатан. Видът и размерът на шрифта („Ариел“, 14 пункта) се набиваха също толкова малко на очи, колкото и заглавната част на писмото: „Ханес Бергталер, Ниселгасе 14/22, 1140 Виена“.

„Скъпа Юдит“ — обръщението бе последвано от запетая, в цялото писмо нямаше нито един удивителен знак. „Скъпа Юдит, разбрах, че си лежала в болница. Надявам се, че в момента се чувстваш по-добре. Клиниката, ръководена от проф. д-р Карл Вебрехт, в която са те приели, има отлична репутация. Убеден съм, че си била и все още си в отлични ръце.“ Все още?

„Преди две седмици ти ми остави съобщение на гласовата поща, което силно ме засегна“. Беше му оставила съобщение? „Съзнавам, че времето, което прекарахме заедно — най-прекрасното в целия ми живот, — бе белязано от множество несполуки и сериозни грешки от моя страна. Както казват хората, любовта е сляпа. Впоследствие ти се отдръпна от мен. Заради безкрайната си любов към теб аз не исках да го приема. Извърших неща, за които днес дълбоко се разкайвам. Намесих се в семейни въпроси, без да си ме молила за това. Действията ми бяха неразумни и, естествено, те подразниха. Ето защо те моля за извинение. В своя защита ще изтъкна единствено, че този период беше изключително тежък за мен — както в лично, така и в професионално отношение. Наложи се дори да прекарам известно време в болница заради емоционалното си изтощение. Тогава достигнах най-ниската си точка. Не исках да научаваш, за да не те тревожа и да не ти вменявам чувство за вина.

Благодарение на терапевтичната помощ, която получих, постепенно успях да се примиря с раздялата ни. Повярвай ми, процесът беше невероятно труден. Наложи ми се да извървя най-дългия и мрачен тунел в досегашния ми живот. Но вече стигнах до неговия край и отново виждам светлината, която, макар и слаба, придобива все по-голяма яркост. Юдит, никога повече няма да навляза в личното ти пространство, Ако Ти Сама Не Го Пожелаеш“. „Заклевам се във всичко свято.“ Най-после нещо смислено, помисли си тя.

„Съобщението, което остави на гласовата ми поща, скъпа Юдит, ме засегна дълбоко. Ти звучеше като преобразена — толкова агресивна и изпълнена с омраза. Думите ти ме нараниха: не си била толкова глупава, много добре си знаела, че те наблюдавам, но вече не съм можел да те уплаша. Затова трябвало да се покажа, аз, страхливецът. В противен случай си щяла да ме намериш, където и да се крия.“ Наистина ли бе изрекла подобни думи? Интересно. Значи не си въобразяваше.

„Юдит, никога не съм искал да те уплаша, самата мисъл ме ужасява. Реших, че ще е по-добре и за двама ни, ако известно време не се чуваме и виждаме. Ето защо се отдръпнах. Всъщност просто послушах съвета на общите ни приятели, които ме увериха, че буквално си развила алергия към моята личност. Но нямам никакво намерение да се крия. И не искам да ме възприемаш като страхливец. За да ти го докажа, написах това писмо.

Е, Юдит, ето ме. За щастие, мога да съществувам и без теб. Но въпреки всичко ти отправям огромна молба. Най-съкровеното ми желание е да бъдем приятели. Обещавам ти, че винаги ще съм насреща, когато се нуждаеш от мен. Така или иначе, никой не е в състояние да заличи чувствата ми към теб. С вечна вярност, Ханес“.

Юдит остави писмото и погледна още веднъж ръцете си. Не трепереха. Сипа си изстинало кафе (с кофеин) от синия термос, наля вода в друга чаша, извади едно хапче от опаковката и го поднесе към устата си. В същия миг се разколеба, раздели таблетката на две и изгълта едната половина с малко вода. После сви радостно юмруци, сякаш току-що бе извоювала ценна победа.

„Не се страхувай повече, Юдит, не се страхувай.“