Даниел Глатауер
Вечно твой (86)

2

Бианка също не обичаше банани.

— Най-големият ми кошмар е някой да ме затвори в тясна стая без прозорци, в компанията на кафява бананова кора — заяви тя. — Мисля, че бих откачила.

Юдит й разказа откъслечните си спомени за бананите, които Ханес бе купил в супермаркета преди Великден. На първата им среща в кафене „Райнер“ тя го бе попитала дали е семеен и как успява да изяде сам толкова много банани. Той се бе засмял, след което й бе обяснил следното: плодовете били предназначени за негова трудноподвижна съседка, вдовица с три деца. Веднъж или два пъти седмично Ханес й набавял хранителни продукти. Правел го безвъзмездно, тъй като самият щял да се радва, ако има съседи, които да му помагат при нужда.

— И? — попита Бианка след кратка пауза.

— Ами нищо, това е всичко — отвърна Юдит.

Стажантката се намръщи и добави:

— Ако трябва да бъда честна, очаквах повече. Прозвучахте ми доста развълнувана. Кое ви се струва странно в тази история?

— Странното е, че той никога не спомена въпросната съседка отново.

— Разбирам. Но едва ли е много интересно да ходиш да пазаруваш за някого. Ако му купуваш обувки, е различно. Но храна? Няма кой знае какво за разказване. А и сигурно изобщо не познава добре жената. Най-вероятно само оставя у тях бананите и другите покупки и веднага си тръгва. Не е изключено и тя да се е преместила в ново жилище. Или да е умряла. Съществуват хиляди варианти. Но ако настоявате…

— Имам някакво предчувствие, първото от доста време насам. Приятелят ти Басти не може ли да…

— Разбира се. Знаете, че му доставя удоволствие. Ще излъже, че е новият пощальон или нещо подобно.