Даниел Глатауер
Вечно твой (8)

8

Легнала във ваната у дома, Юдит обобщи наученото за него. Той се занимаваше с преустройство на аптеки, а щом някоя аптека не можеше да бъде преустроена, я изграждаше наново. Или поне на скица. По образование беше архитект. Възраст — 42 години. Никога не бе ходил на зъболекар — наследил бе красивите зъби от баба си, всъщност не тях самите, а по-скоро добрите гени.

Значи беше 42-годишен, и то ерген. Не отново, а все още ерген, тоест до момента не е бил женен и не се е развеждал. Не се грижеше за никого — нито за малки деца, нито за бебета от предишни бракове.

Тя не бе пропуснала да го попита за кого купува такова голямо количество банани. Едва ли ги изяждаше сам. При този въпрос той леко потрепна и Юдит си помисли, че е проявила прекалена недискретност. Скоро обаче зъбите на баба му отново засияха и мъжът обясни, че е взел бананите за своя съседка — трудноподвижна вдовица и майка на три деца. Веднъж седмично ходел да пазарува за нея. Правел го съвсем безвъзмездно, тъй като също щял да се радва, ако имал съседи, които да му помагат при нужда.

Той беше на 42 години и определено се казваше Ханес Бергталер. „Бергталер“, изрече Юдит и издуха част от пухкавата пяна във ваната. Какво можеше да се каже за един ерген, който се занимава с преустройство на аптеки и се намира в третата най-хубава възраст? Обективните факти не говореха ли за една твърде уравновесена личност? Вероятно заради това й се бе сторил леко скучен? Наистина ли беше скучен? Отегчаваше ли я с присъствието си? Нито за секунда, помисли си тя. Следователно секундите, прекарани с този мъж, бяха от най-висока класа. Несъмнено същото важеше и за него — Ханес Бергталер, необвързания архитект с красивите зъби на баба.

Юдит реши да се върне към самото начало — когато мъжът я бе настъпил и бе видял лицето й, се бяха случили две неща. Тя бе усетила остра болка в петата си, а той бе почувствал как през цялото му тяло минава електричество. Бил като „ударен с мокър парцал“. Юдит не харесваше особено тази метафора, тъй като мокрите парцали й се струваха отблъскващи и нееротични. Но пък начинът, по който той я гледаше — с всички малки бръчици около очите си, блещукащи под матовата 60-ватова крушка в кафене „Райнер“, — й се бе сторил някак мил. Дори доста мил.

След въпросната среща просто не можел да я забрави. Да, точно това бяха думите му. Много приятен комплимент, заключи Юдит и добави още малко гореща вода във ваната.

Беше го попитала какво я е направило толкова незабравима.

Щом се обърнала към него, всичко се случило като на забавен кадър — движението на рамото й, повдигнатите въпросително вежди, цялостното изражение на лицето й. Той се бе извинил за баналните думи, но според него тя изглеждала просто изумителна. Да, определението действително звучеше леко банално, но Юдит със сигурност бе чувала и по-лоши описания за себе си от „изумителна“. Реши, че по-често трябва да я настъпват по петата.

От този момент нататък той се чувствал като участник в някакъв филм, чийто режисьор била чистата случайност, а продуцент — самата съдба. Не преставал да мисли за Юдит, а веднъж я видял да отключва близко разположения до офиса му магазин за лампи, пред чиято витрина често се спирал. После, докато с възторг разказвал за нея на колежките си, изненадващо я зърнал на бара в същото заведение, точно когато отпращала един от навярно многобройните си обожатели. Не можел да пропусне този шанс и отишъл да я заговори. Разбирам, бе заявила Юдит. Същевременно се боял да не се натрапва прекалено. Съвсем основателно, бе се съгласила тя. Но все пак останал с впечатлението, че не го е отблъснала напълно. Така е, бе потвърдила Юдит.

Сега излезе от ваната. Водата беше изстинала. Тя вече мислеше по-трезво. Очевидно Ханес Бергталер беше лудо влюбен в нея. Такива неща се случваха, макар че често бързо отминаваха. Доказателство за това бяха мимолетните й срещи в разни кафенета. Той й допадаше. Харесваше й върхът на носа му. Мъжът се държеше естествено, говореше искрено. Изричаше страшно мили неща, и то без заобикалки, точно онова, което чувства. Ето защо присъствието му й се отразяваше невероятно добре.

Юдит реши да се престори, че някой я настъпва по петата, и се извърна към огледалото. Стрелна го с искрящ поглед, сякаш то бе виновникът. Но изведнъж видя отражението на една изумителна жена въпреки мократа коса и плътния слой крем, нанесен върху лицето й. И заслугата беше изцяло негова.