Даниел Глатауер
Вечно твой (73)

7

Някои я наблюдаваха отдалеч. Стояха на етажерката или висяха на стената над скрина. Изглеждаха като съвсем нормални снимки от детството, но рамките им не успяваха да ги задържат. Човекът, в когото се бе втренчила, тръгна право към нея. Имаше големи стърчащи уши, гъста черна коса и дълги мигли.

Хайде, Али, спокойно можеш да ми помогнеш. Ще подредим заедно раклата, а после ще отидем на кино. Какво казваш? Ела по-близо, не те чувам. Моля те, не прави толкова кисела физиономия. Знам, че искаш да играем на криеница. Откакто се роди, играем единствено на криеница. Добре, щом стане по-светло навън, ще се преместим в парка. Обуй си обувките. Аз бързо ще свърша с дрехите.

Добре, добре, Али, няма нужда да викаш. Ей сега идвам. Само да си взема слънчевите очила и шапката. Не се нуждая от яке, мамо, няма да настина. Горещо ми е, няма да се разболея. Да, аз ще се грижа за Али! Ето я снимката му. Пиронът ще остане на стената, но Али идва с мен. Ще излезем на чист въздух. Просто ще си поиграем малко, мамо. Ще бъдем в парк „Райтхофер“.

Поставям ключа в ключалката. Отварям вратата. Навън вече е светло. Почакай, Али, не тичай напред. И не блъскай хората. Да, те са стражари и апаши, но не си играят, а са напълно сериозни. А вие стойте настрана от Али — той е малкият ми брат! Това е неговата снимка. Не гледайте така лошо! И не ни докосвайте, отиваме в парка!

Най-сетне стигаме до дърветата, но пейката е заета. Ще легна в тревата, чувствам се леко замаяна от чистия въздух. Не бива да се претоварвам. Али, къде си? Скри ли се вече? Ела тук, Али, искам да си почина малко. Тичах прекалено дълго и краката ми натежаха.

Али? Али, ела тук! Не е смешно. Не бива да се криеш толкова дълго. Играта свърши. Али? Али? Аааалииииии? Извинете, виждали ли сте брат ми Али? Не, не ми трябва яке, няма да се простудя. Просто съм леко замаяна и изгубих брат си.

Ехо, вие там? Да не оглушахте? Защо бягате от мен? Не, вие сте ненормални! Всички до един! Вие ми се свят, лошо ми е. Какво ме зяпате? Само си почивам.

Този мъж ми се струва познат. Ханес? Ханес? Ти ли си? Господ те изпрати при мен! Благодаря, не ми е студено. Не, Ханес, не плача. Изгубих Али от поглед. Трябва да ми помогнеш… Намерил си го? Добре ли е? Мама много ли ми е ядосана? Не, няма да се тревожа. Толкова съм щастлива, благодаря ти много… Да, обещавам. Само ме изведи от тук, не мога да понасям начина, по който ме зяпат хората. Не, не се боя от инжекции… Да, моля те, остани! Имам нужда от теб! Този път трябва да останеш.