Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ewig Dein, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Младен Ганев, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- aisle
Издание:
Даниел Глатауер. Вечно твой
Австрийска. Първо издание
Редактор: Силвия Падалска
Худ. Оформление: Николай Пекарев
Техн. Редактор: Людмил Томов Коректор Петя Калевска
ИК „Обсидиан“, София, 2012
ISBN: 978–954–769–294–7
История
- — Добавяне
6
Когато се събуди на следващия или по-следващия ден от гузна съвест, Юдит дочу гласове, които принадлежаха на реалността и се носеха от кухнята. Майка й и Ханес обсъждаха бъдещето.
— Наистина ли би го направил за нас? — попита развълнувано мама, сякаш бе тъщата от някоя семейна сага.
— Разбира се, отлично знаеш, че я обичам и никога няма да я изоставя — отвърна Ханес съвсем в стила на героичния закрилник.
Последваха технически и организационни подробности около предстоящите домашни грижи за дългосрочната пациентка Юдит.
На нощното шкафче до леглото, до каната с вода, я очакваше поредната серия хапчета, подредени съблазнително по големина и форма. Наблюдаваха я подканващо като точиците на зар, който обещава сигурна печалба.
Белите таблетки вече се намираха върху езика й, когато замаяният й поглед се спря върху отрупаната с плодове купа, поставена върху скрина до вратата. Юдит инстинктивно изплю хапчетата и ги скри под одеялото. Изведнъж й се стори, че нещо в мозъка й се пробужда. Над овалните червеникави плодове — ябълки, круши и сливи — се издигаше огромна жълта купчина от поне осем добре оформени банана. Отначало й заприличаха на някакво абсурдно чуждо тяло. Юдит ненавиждаше бананите, тъй като ги свързваше със стомашните си проблеми в предучилищна възраст, когато родителите й бяха бутали в устата й големи лъжици лепкава бананова каша. До ден-днешен тя усещаше ужасния й вкус върху небцето си.
Колкото по-дълго се взираше в бананите, толкова по-ясно различаваше една конкретна картина. Юдит си спомни сцената от супермаркета преди седем месеца, когато все още бе водила съвършено нормален живот. Тогава вниманието й бе привлечено от непознат мъж, навярно баща на поне няколко деца, в чиято количка се открояваше същата огромна купчина банани като тази на скрина. Сега очите на Юдит се напълниха със сълзи — истински, неподправени и влажни. Те мигновено изостриха погледа й. Зад жълтите плодове се криеше загадка, която тя трябваше да разплете на всяка цена. И то при съвсем ясно съзнание.