Даниел Глатауер
Вечно твой (89)

5

На петнайсети декември Юдит се възползва от отсъствието на Ханес, който бе заминал по работа извън града, и заедно с Бианка се отправи към далечната сладкарница „Аида“ на Талиащрасе. Басти вече ги чакаше там, седнал под силната светлина на електрическата крушка, която придаваше на рижавата му коса още по-ярък цвят. Той въртеше напрегнато обицата над горната си устна.

— Подозренията му са се потвърдили — заяви Бианка.

Само за няколко седмици тя се бе превърнала в достоен кандидат за ролята на комисар в някой криминален сериал. Щом чу казаното, Басти кимна демонстративно с отворена уста — сигурен знак, че се е предал без бой и завинаги е преотстъпил думата на своята приятелка.

— Спомняте ли си какво ви обясних за светещите прозорци, шефке? — попита Бианка. Без да дочака отговор, продължи: — Когато господин Ханес се прибира вкъщи вечер, във входа светват петте прозореца. Подобно на всички останали хора в сградата, той първо включва лампите на стълбището. Но прозорци седем и осем на четвъртия етаж остават тъмни, тъй като господин Ханес не включва осветлението в жилището си. Сещате ли се?

— Да, смътно — отвърна Юдит.

— А сега слушайте внимателно!

— Добре.

— Ние вече знаем защо не го прави.

— И защо?

— Опитайте се да отгатнете от три пъти.

— Бианка, моля те, нямам настроение за игрички!

— Хайде, кажи й най-сетне — изръмжа Басти.

— Той не включва осветлението в апартамента си, защото изобщо не живее там.

— Как така?

— Доста е сложно за обяснение, затова ще започна отначало.

— Бианка, направо ме побъркваш!

— Докато Басти наблюдавал съсредоточено седми и осми прозорец и се чудел защо остават тъмни, забелязал, че съседният прозорец, тоест номер шест, винаги свети. Нали, Басти?

Той кимна.

— А номер пет, който е малко по вляво, също светел, но не толкова ярко, защото на практика бил огряван от номер шест.

— Чудесно, и какво?

— Винаги когато господин Ханес влизал в сградата…

— Да, да, знам за стълбището. Премини към съществената част!

— Не бъдете толкова нетърпелива, отнемате ми цялото удоволствие! — нацупи се Бианка.

— Хайде, кажи го — измърмори Басти.

— В даден момент Басти видял, че пети прозорец изведнъж започва да свети по-силно, когато господин Ханес се прибира у дома. Първоначално предположил, че е чисто съвпадение. Но винаги щом…

— Господин Ханес се връщал вкъщи… — прекъсна я Юдит.

— Да, шефке, именно. Тогава пети прозорец грейвал по-ярко. И то несъмнено, защото някой светвал лампата в стаята. А този някой може да бъде само един човек.

— Господин Ханес — избоботи Басти.

— Интересно, нали? Следователно господин Ханес не живее в своя апартамент, а в съседния.

— Двайсет и първи — уточни Басти.

— И ако живее там самичък, явно никак не обича да пести електричество, тъй като по цял ден не гаси лампата на номер шест.

— Тоест има вероятност изобщо да не живее…

— Сам! Браво, шефке, точно това решихме двамата с Басти.

— А може би с…

— Трудноподвижната вдовица с бананите — изръмжа отново Басти и завъртя сребърната си обица.