Даниел Глатауер
Вечно твой (53)

1

Двайсет и четвърти септември, седем часа сутринта. Радиобудилникът й се включва. Следва прогнозата за времето. Тя се стряска. Ниско атмосферно налягане. Захлупва с възглавница главата си. Тъмни, черни облаци. Бързо помисли за нещо хубаво, Юдит!

Седем часа и шестнайсет минути. Тя е достатъчно будна, за да не иска да се събуди. Няма стимул. Няма причина да отвори очи. Какво й липсва? Кой й липсва? Закрилникът, който винаги е до нея. Мъжът, който я прегръща, гали, докосва и покрива с тялото си. Мъжът, когото тя усеща дълбоко в себе си. Мъжът, който я кара да диша учестено и да трепери от радост и възбуда. Нима възбудата й е изчезнала? Вече не изпитва ли желание? Из главата й се въртят само мрачни мисли. Тъмни, черни облаци.

Тя отива под душа. Пуска горещата вода. Банята се изпълва с пара. Вратата е заключена. Никой не може да влезе. Тя е насаме със себе си. В огледалото вижда своите трийсет и седем години. Красива жена с хубаво лице. Хубаво лице с отблъскващи бръчки от страх. Слага си малко грим. Трябва да се приведе във вид за работа. Да потъне в ежедневието. Избира грозен кафяв пуловер, с който никой няма да я разпознае. Обува някога тесните джинси. Сега й висят като торба.

Седем часа и четирийсет и шест минути. Жената със златисторусата коса облича дебело зелено яке и излиза от сградата. Озърта се. Въздиша облекчено. Само така, Юдит! Отърси се от лошите мисли. Можеш да го направиш. Не бива да се страхуваш. Ти си съвсем сама. Разчиташ единствено на себе си. Хладен ден, студен живот.

Седем часа и петдесет и девет минути. Тя коленичи пред вратата на магазина. Рови в черната си дамска чанта. Къде е ключът? Да не би да го е забравила? Или пък той да е… А, ето го. Отваря магазина. Някакви изненади? Не! Облекчена въздишка. Бързо запалва всички лампи. Включва кафе машината и пуска тиха музика. Стопля вкочанените си пръсти под овалния кристален полилей от Барселона, най-хубавия й екземпляр. Именно тук започна всичко. Спомня ли си? Какво направи тя? Какво се случи с нея? С нея и с него. С него. Къде е той, нейният преследвач? Тя го усеща, едва ли е далеч. Той е вътре в нея. Къде я следва той? Къде го следва тя? Кой започна пръв?