Даниел Глатауер
Вечно твой (54)

2

В обедната почивка Бианка, която се бе влюбила през уикенда и за пръв път се появяваше с естествено зачервени бузи, трябваше да държи едната й ръка. С другата Юдит избра номера на офиса му. Обади се Беатрикс Ферстел. Говореше със снизходителния тон на секретарка, която седи в скута на „отсъстващия“ си шеф. Попита дали може да предаде нещо на господин Бергталер. Юдит се поинтересува дали Ханес е излязъл от болница. Госпожа Ферстел я помоли за разбиране и изтъкна, че подобна информация от лично естество едва ли…

— Ще му предадете ли да ми се обади още днес? — прекъсна я Юдит.

— Не знам дали ще е възможно, но с удоволствие ще запиша телефонния ви номер.

— Ханес го има.

— Добре, но бъдете така любезна… Между другото, за кого да предам?

— Казвам се Юдит. Видяхме се през пролетта в бар „Финикс“. А колежката ви — госпожа Волф, ако не бъркам — дойде в моя магазин преди няколко седмици!

— Кое фамилно име да запиша?

— Но ние се познаваме!

— И все пак?

— Юдит е напълно достатъчно.

— Добре, госпожо… ъъъ… Юдит. Само че не мога да ви обещая…

— Няма нужда да ми обещавате нищо. Просто му предайте да ми се обади.

— По какъв въпрос?

— По спешен!

— Извинете, по какъв?

— По моя.