Даниел Глатауер
Вечно твой (55)

3

На четвъртата вечер, откакто Ханес не се бе обадил на Юдит, Герд я покани на гости. На събирането присъстваха и други нейни приятели от предишния й живот. Нямаше специален повод, а както бързо стана ясно, и особен смисъл от срещата. Още на влизане Юдит забеляза, че нещо не е наред с останалите, и това важеше в еднаква степен за всички. Ръкостискането им беше вяло, а целувките по бузата — остри като игли. Усмихваха й се горчиво и разговаряха с нея по-тихо от обикновено.

— Радвам се, че дойде, Юдит — заяви патетично Герд, сякаш тя току-що бе възкръснала от гроба.

След няколко банални фрази, които далеч не помогнаха за разчупване на леда, всеки от гостите се сдоби с чаша просеко. Разговорът постепенно премина към първите паднали зъби на Мими и Били — децата на Илзе и Роланд, благодарение на които двамата изобщо продължаваха да бъдат заедно. После дойде време за ергенския специалитет на Герд — дълбоко замразени тиквени ньоки, приготвени в микровълновата фурна. Лара, която междувременно бе престанала да държи за ръка Валентин и вместо това го удряше с юмрук по рамото след всеки сексистки коментар, се възхити на красивата лилава рокля на Юдит, която „ужасно отивала“ на обувките й. Тя побърза да се осведоми за марката, магазина, от който е била купена, цената и цветовете, в които се предлага. Попита дали наистина е произведена в Тайван и дали си заслужава да се шият там дрехи, за да се покриват нуждите на богатите западни страни. След това се зачуди при какви условия работят тайванските шивачки, с което неусетно подхвана темата за световната бедност. Юдит очакваше всеки момент някой да свали роклята от гърба й и да я разкъса на парчета.

Когато вечерта най-сетне наближи връхната си точка, а именно своя край, леко подпийналата Илзе си позволи една малка забележка, за която веднага съжали.

— Чух, че имаш нов любовник.

— Аз ли? — учуди се Юдит. — Кой ти каза?

— Някой сигурно си е направил шега. Знаеш какво говорят хората, когато си нямат работа. Не ми обръщай внимание.

— Кои хора?

Роланд се притече на помощ на жена си, която внезапно се задави.

— Видели са те в компанията на атрактивен мъж в бар „Ирис“, нищо повече — заяви той. — Илзе просто ти завижда, тъй като трябва да се задоволи с мен.

Някои се опитаха да се засмеят.

— Кой ме е видял? — попита Юдит.

— Моля те, Юдит, не се ядосвай — отвърна Роланд. — Някаква колежка на Паул. Познаваш ли Паул? Той и братът на Илзе са…

— Лукас е мой добър приятел!

— Извинявай, Юдит, наистина не исках да… — започна да се оправдава Илзе. — Казах го без…

— Приятел, който ме подкрепи, когато имах нужда!

Всички мълчаха. И след като бездруго седяха така неловко и наблюдаваха слисани сълзите й, Юдит реши да продължи, без да снишава глас.

— Между другото, какво става с Ханес? Не се преструвайте, че не съществува. Е, как е той? Какво прави? Къде се изгуби напоследък?

— Моля те, Юдит, не започвай тази тема — плахо се намеси Герд.

— Но защо? От месеци се занимавам само с нея!

— Много отдавна не сме го виждали — каза обидено Валентин. — Сега доволна ли си?

Не беше доволна, а разгневена.

— Виждайте се с него колкото пъти искате. Играйте тенис, заживейте в едно жилище, ако щете. Само не увъртайте, когато ви питам. Е, как е той? Защо са го приели в болница? И каква е тази мистериозна болест?

— Болница ли? — промърмори учудено Валентин. После добави с още по-тих глас: — Мистериозна болест?

— Скъпа Юдит — намеси се отново Герд.

Тя избута ръката му от рамото си.

— Ханес иска единствено да те забрави. Повярвай ми, полага огромни усилия. Надява се и ти да го забравиш. Убеден е, че така е най-добре за двама ви.

— Дори обмисляше да се премести в друг град — уточни Лара.

— Чудесна идея — заяви Юдит. — По-добре да действа.

— Юдит, защо говориш с такава злоба? Какво толкова ти е направил? Той просто те обича.

— Да ви кажа ли какво ми е направил? Ето това!

Показалецът й обходи всеки един от тях.

— А също и това! — Юдит посочи себе си. — И продължава да го прави.

Повечето гости забиха поглед в празните чинии от десерта. След малко се чу затръшване на врата.