Даниел Глатауер
Вечно твой (14)

6

Следващият петък, ознаменувал края на работната седмица, в която Юдит се видя общо осем пъти с Ханес — равносметката беше три кафета, два чая, две чаши просеко, едно кампари и поне хиляда комплимента, — се оказа най-топлият ден в годината до момента с рекордните 28 градуса. Юдит едва дочака да стане шест вечерта. Взе си студен душ и за пръв път, откакто се бе разделила с Карло (тоест от около шест месеца), се зачуди какво бельо да облече. Веднага обаче се усети накъде отиват мислите й и се намрази за това. Не, всъщност мразеше Карло, защото бе пропиляла безброй нощи с него, а себе си упрекваше заради моментните прояви на слабост. Така или иначе, отпаднаха всички модели, харесвани от Карло, и Юдит се спря на строгата бяла комбинация, която обикновено носеше при посещенията си в гинекологичния кабинет на д-р Блехмюлер.

Както винаги, тя гримира съвсем дискретно кафявите си очи, заради които често я сравняваха с кошута. Върху устните си нанесе тънък слой гланц с червеникав оттенък. Дълго време суши естествено русата си коса, докато не постигна желания разрошен ефект, наричан „закачлив“ в женските списания. Още преди два дни бе приготвила джинси и тениска специално за случая. Новото й елегантно черно кожено яке и красивите й боти трябваше да покажат на Ханес какво значи да си в крак с модата, без да разчиташ единствено на случайността и сезонните разпродажби. „Изумителна“, прошепна Юдит в огледалото и то се запоти от дъха й. Ханес несъмнено щеше да остане като ударен с мокър парцал.

Бяха се уговорили да хапнат навън. Можеше да се каже, че им предстои първата истинска вечеря насаме. На Шварцшпаниерщрасе току-що бяха отворили нов виетнамски ресторант. Навярно специално за тях двамата. Ханес бе запазил места за осем часа. Юдит закъсня точно с тринайсет минути, както бе предвидила. Сториха й се безкрайно дълги. Масата им се намираше в зеления двор на ресторанта. Щом я забеляза, Ханес скочи от стола и започна да маха бурно с ръце. Останалите гости се обърнаха, за да видят кой е успял да извади един мъж от равновесие в подобна хармонична азиатска обстановка.

Този път Юдит изобщо не беше притеснена. Разказа му за детските си години, прекарани в магазина за лампи, за своите пътешествия с Али из Камбоджа и за горчивия си опит с вуду магьосниците в Бразилия. Междувременно успя да погълне — също толкова бързо и безстрашно, колкото говореше — цели три ястия, чаша кола и зелен чай. Ханес я гледаше като хипнотизиран, без да сваля очи от нея, като рядко посягаше към постния оризов специалитет.

Освен обичайните му комплименти, които възхваляваха всяка черта на лицето й, част на тялото й и добродетел на характера й, Юдит харесваше топлото излъчване на очите му. Те се спираха неизменно върху устните й, когато тя понечеше да каже нещо, макар и съвсем маловажно. Юдит можеше да продължи така вечно.

С едно изненадващо движение обаче Ханес внезапно хвана ръката й и я задържа над средата на масата. Усетила силата на огромните му пръсти, Юдит се почувства неловко. Погледът му бе станал по-сериозен и по-пламенен отпреди. С изключително тържествен тон, който нямаше нищо общо с безгрижното гугукане на млади влюбени, той заяви:

— Юдит, ти си жената, за която винаги съм мечтал. Искам да ти дам цялата си любов.

Тъй като казаното определено не беше въпрос, Юдит не знаеше какво да отговори. Ето защо реши просто да загатне:

— Ханес, толкова си мил с мен. Все още не мога да проумея, че това ми се случва.

Понечи да освободи ръката си, но Ханес явно не беше приключил. Безименният й пръст бе особено обездвижен в хватката му и тя усети как нещо се приплъзва по него. Едва тогава Ханес я пусна и Юдит се втренчи онемяла в пръста си. Не реагира много естествено, тъй като доста пъти бе гледала подобни сцени на кино. Трябваше да подбере подходящите думи.

— Ханес, да не си се побъркал? С какво съм го заслужила? Рожденият ми ден е едва след пет месеца. Не мога да го приема.

— Приеми го като малък спомен за общото ни начало — каза той.

Юдит кимна.

— Харесва ли ти?

— Да, разбира се, прекрасен е — отвърна тя.

Това беше първата й лъжа — право в сияещото лице на Ханес.