Даниел Глатауер
Вечно твой (30)

6

Актуалната изненада на Ханес беше упоритото отлагане на въпроса дали искат да прекарат някоя вечер заедно. От кошмарната сцена пред вратата й бяха изминали цели две седмици. Дали той бе изгубил интерес към нея? Не търсеше ли вече компанията й? Нима се бе появила друга жена? (Тази мисъл я успокояваше, но същевременно я хвърляше в смут.) А може би след четиримесечното им познанство, връзка или както там се наричаше Юдит за пръв път трябваше да предприеме сама следващата стъпка?

Беше десет и половина вечерта. Тя лежеше на тъмножълтото канапе, огряна от нежната светлина на любимия й лампион. Скучният летен ден отиваше към своя край, съпроводен от монотонния глас на телевизионния водещ. Изведнъж Юдит реши да напише съобщение на Ханес: „Ако още си буден, не заспивай. Ако още искаш да дойдеш при мен, ела!!!!!“ Тя все пак изтри три удивителни, преди да го изпрати.

Две минути по-късно пристигна неговият отговор: „Скъпа, днес няма да успея. Но утре може да вечеряме заедно. Ако ТИ искаш!!!“ Разочарованието й продължи само няколко минути и не помрачи радостното настроение, с което смяташе да си легне. Юдит определено държеше да опознае по-добре новия Ханес, който не чакаше на повикване като предшественика си. Нямаше търпение да се срещне с него за първи път.