Даниел Глатауер
Вечно твой (2)

2

Великденските празници протекоха по обичайния начин. В събота сутрин Юдит отиде при майка си.

— Как е баща ти? — попита майка й.

— Не знам, ще се отбия при него по-късно — отговори тя.

Следобед посети баща си.

— Как е майка ти? — попита той.

— Добре е, тази сутрин бях при нея — отвърна Юдит.

В неделя бе поканена на обяд при брат си Али на село.

— Как са мама и татко? — поинтересува се Али.

— Всичко е наред, вчера се видяхме — осведоми го Юдит.

— Да не би да са се събрали отново?

В понеделник очакваше гости у дома. Трябваше да дойдат чак за вечеря, но Юдит се залови за работа още от сутринта. Бяха общо шест души — две двойки и двама необвързани (единият — вечен ерген, другият — самата тя). Между отделните ястия се обсъждаха важни теми — от запазването на витамините при готвене до последните новости в борбата срещу отлагането на винен камък. Компанията беше хомогенна и единодушна (във възмущението си от войната, бедността и гъшия пастет). Окаченият наскоро полилей в стил „Ар нуво“ озаряваше с мека светлина развеселените лица на присъстващите. Настроението се допълваше от музиката на „Дивайн Комеди“ — група, която току-що бе пуснала новия си албум на пазара.

Илзе дори се усмихна на съпруга си Роланд, а той масажира дясното й рамо в продължение на две секунди. Двамата бяха женени от тринайсет години и имаха две деца — идеална предпоставка за бавното умиране на страстта помежду им. Лара и Валентин — по-младата двойка — все още се държаха за ръце. От време на време тя обгръщаше пръстите му с длани, сякаш за да се вкопчи колкото се може по-здраво във връзката им. Герд, разбира се, отново беше най-забавен от всички, същинската душа на компанията. Винаги умееше да предразположи към разговор позатворените хора. За съжаление не беше гей; в противен случай Юдит с удоволствие би се срещала с него по-често, за да обсъжда личните си проблеми. Това не й се удаваше толкова лесно с останалите от групата, които бяха по двойки.

В края на подобни вечери, когато гостите се разотиваха и единствено алкохолните изпарения напомняха за неотдавнашното им присъствие, Юдит се опитваше да установи как се чувства в познатата компания на купища мръсни съдове. За нея този начин на живот определено беше за предпочитане — да прекараш един час в кухнята, да разтвориш широко прозорците в дневната, да си поемеш глътка чист въздух и превантивно да изпиеш хапче против главоболие. А после да прегърнеш любимата си възглавница и да я пуснеш чак в осем сутринта. Безспорно по-добре, отколкото да задълбаеш в психиката на един вероятно (също толкова) пиян, хронично мълчалив, неспособен на уединение, презиращ домакинската работа „партньор“, за да разбереш дали той таи надежди или опасения, че може да се стигне до секс. Юдит бе лишена от подобен стрес. Тя усещаше липсата на мъж в леглото си само в ранните часове на утрото. Но въпросният избраник не биваше да бъде, който и да е. Трябваше да е някой специален. А за съжаление нито един от познатите й не попадаше в тази категория.