Даниел Глатауер
Вечно твой (85)

1

От този момент нататък Юдит започна да пуска хапчетата в широката цепнатина на старата си розова касичка във формата на прасенце, която криеше под летните тениски в гардероба си. Трябваше да се подсигури за черни дни, тъй като не знаеше дали скоро няма да я сполетят отново.

Пред останалите продължаваше да се преструва на замаяна и изтощена. Прекарваше голяма част от времето в леглото или на канапето, правеше странни движения, вървеше по установения маршрут към банята като Дъстин Хофман в „Рейнман“, мърмореше неразбираеми неща и си говореше сама, за да се порадва на интелигентна компания. За разнообразие зяпаше с часове в една точка, внезапно се разтреперваше и се свиваше под одеялото. Разиграваше все същия интересен репертоар от ежедневието на един душевноболен човек и с нарастващо удоволствие забелязваше, че Ханес не подозира абсолютно нищо.

Той беше съвършеният болногледач. Дори в нощите, когато смяната се поемаше от мама, винаги надаваше едно ухо към спалнята. Щом се доближеше до леглото, Юдит се преструваше на заспала. Понякога галеше косата й и я милваше по бузата или пък прошепваше: „Лека нощ, скъпа моя.“ На няколко пъти тя усети дъха му в непосредствена близост до лицето си и долови звука от въздушна целувка. Юдит понасяше смело и търпеливо подобни неприятни моменти. Ханес не смееше да я доближи повече, така че тя нямаше от какво да се страхува.

Двамата болногледачи обикновено прекарваха вечерите заедно в кухнята. Майка й се бе превърнала в негова лична студентка по архитектура и слабите й познания в тази област го мотивираха допълнително. Той обожаваше да образова невежите. През деня често се появяваше в апартамента на Юдит, дори само за да донесе и разпредели хранителните продукти. Никога не забравяше да купи банани. Тя се радваше на всяка доставка и преливаше от идеи как най-незабелязано да се отърве от един или друг плод. От време на време, когато купата ставаше изцяло жълта, тя дори изяждаше по някой банан — всъщност вкусът им не беше толкова лош и те засищаха приятно глада й.

Когато Ханес не беше наоколо, Бианка я извеждаше от апартамента. Според официалната версия Юдит просто искаше да се поразтъпче и да свикне със зимния въздух. Майка й, която в тези моменти бе принудена да се грижи сама за магазина, не одобряваше напълно разходките им. Смяташе, че Ханес трябва да придружава пациентката и на открито. Когато оставаха извън полезрението й, Юдит и Бианка веднага се втурваха към най-близката сладкарница, където си поръчваха истинско капучино и вкусна калорична торта. А после се залавяха за работа, следвайки препоръките на Йесика Райман.