Даниел Глатауер
Вечно твой (57)

1

Октомври донесе безветрие, отне блясъка на слънчевата светлина, издължи призрачно сенките, съкрати внезапно дните и проточи безкрайно нощите. Лукас се обаждаше често, за да я попита как се чувства. Но ако тя разкриеше истинското си състояние, той веднага щеше да поеме към Виена, за да я утеши. Юдит си представяше как с часове лежи в обятията му, а след всяко събуждане той я гали по косата и прогонва кошмарните й сънища. Само че Лукас беше „семеен мъж“, както майка й наскоро бе споменала съвсем деликатно. А и не можеше да се противопостави на призрака Ханес. Ето защо тя се стараеше да го убеди, че се чувства добре. Твърдеше, че жизнените й сили постепенно се завръщат и че е започнала да си търси нов партньор по интернет. Флиртуването в и извън мрежата й доставяло голямо удоволствие.

— Радвам се, Юди, вече съм по-спокоен! — отговаряше той.

Юдит леко се дразнеше, че Лукас се успокоява така лесно — очевидно не искаше нищо друго, освен спокойствие. Но тя поне знаеше, че може да разчита на него, ако нещата отново излязат извън контрол. Тази мисъл й носеше утеха.

Разбира се, не търсеше никакъв партньор. Или поне не в онези сайтове за запознанства, които представяха най-големите аутсайдери на обществото като неотразими чаровници. В първия петък от месеца, когато сенките временно бяха изчезнали, Юдит действително срещна някого. След края на работния ден се видя с приятелката си Нина, която също нямаше особен късмет с мъжете. Двете отскочиха да пийнат по нещо в кафене „Вундерлих“. „Отскачането“ продължи доста дълго. Часове наред някоя от тях неизменно поръчваше последна чаша вино, вода или аперол. Накрая решиха да завършат вечерта в бар „Ойген“ — огряно от множество свещи заведение, където ходеха предимно тийнейджъри, очакващи първата си целувка с език. По реакциите на Нина обаче, чиито очи постоянно се плъзгаха встрани и на моменти я стрелкаха твърде изпитателно, Юдит разбра, че зад гърба й стои истински мъж. По едно време тя реши да се обърне. Тогава настъпи един от онези мигове, в които погледите на двама души се срещат и си обещават общо бъдеще, независимо дали то ще приключи още на следващата сутрин.

Той се казваше Крис и имаше римска осанка. Изглеждаше като жива бронзова статуя на Донатело и дори беше пълнолетен (на двайсет и седем). Интересуваше се от приятели, футбол, риболов и жени — именно в тази последователност. Що се отнасяше до последното, важно беше единствено количеството и липсата на всякаква обвързаност. Накратко, Крис се очертаваше като пълен антипод на Ханес. Ето защо Юдит си записа имейл адреса му и си уговори среща с него след няколко дни в същия бар, разбира се, без компанията на риболовните му приятели и сияещата от щастие Нина.

Той я целуна още в началото и така им спести усилията да подготвят почвата за нещо, което и бездруго беше предварително решено. През следващите няколко часа в бара Юдит му позволи да държи ръката й и с удоволствие изслуша забавните истории от един живот, в който не се бе случило кой знае какво. Изчезването на въдицата му в устата на някакъв гигантски костур минаваше за най-голямото нещастие, сполетяло го до момента.

Когато Крис поиска да узнае повече за Юдит и тежката й раздяла, която според него бе изписана на лицето й, тя реши, че е крайно време да пристъпят към вечния въпрос „у нас или у вас“. Той се оказа чисто формален, тъй като бързо стана ясно, че Крис ще я последва в нейния апартамент.

— Чувствам се страхотно с теб. Влияеш ми много добре, миличък — прошепна Юдит в ухото му, докато чакаха асансьора.

Отдавна не бе изпитвала подобно безгрижно щастие. Най-сетне бе успяла да надхитри сянката, която я преследваше. Почти се надяваше Ханес да може да я види отнякъде в този момент — толкова стабилна, самоуверена и безстрашна.

Когато се качиха в жилището, всичко протече учудващо професионално и непринудено, сякаш двамата с Крис се познаваха от дълго време. Юдит се погрижи за бутилка червено вино, приглушена светлина и подходящо одеяло за канапето. Крис избра музиката — албум на „Тиндърстикс“, — нагласи звука и отиде в банята, където се забави по-дълго от обичайното за един мъж. Когато се появи отново, ризата му вече беше разкопчана. Гледката определено се хареса на Юдит. Горката Нина! За щастие той спадаше към симпатичния тип „самосъбличащи“ се хора, а не към досадниците, които с минути се опитват да отворят копчетата и циповете на партньорите си и убиват цялата страст, дърпайки напразно прилепналите им поли или панталони.

Разговорите заглъхнаха. Чуваше се само дишането им. Без да губи излишно време, Крис се сгуши с нея под одеялото и я обсипа с целувки. Юдит затвори очи и се отдаде на най-прекрасното преживяване от месеци насам. По-късно Крис навярно щеше да се похвали пред приятелите си, че е правил много добър секс. Юдит почувства невероятно спокойствие и прилив на топлина — дори в най-отдалечените, сковани от студ клетки на мозъка си.