Даниел Глатауер
Вечно твой (70)

4

След въпросната случка Юдит спа безпроблемно три поредни нощи. Освен това почувства остра нужда от компания. Поводът си струваше да бъде отпразнуван. Легнала във ваната — както правеше в добрите стари времена, Юдит покани приятелите си на гости в събота вечер. Герд се зарадва изключително много и прие на момента, макар че щеше да ходи на соул концерт с Роми Картен.

— Роми ли? — попита учудено Юдит.

— Да, Роми. Заедно сме от тринайсет дни.

— Ако издържите до петнайсет, непременно трябва да я доведеш!

Илзе, Роланд, Лара и Валентин също имаха други планове, но нищо не можеше да се сравни с приятната покана за вечеря от очевидно оздравялата и сияеща от щастие Юдит. Ето това бяха истински приятели — те държаха на нея и веднага проявяваха готовност да отпразнуват завръщането й към прекрасната баналност на уикенда. На следващия ден и Нина потвърди, че ще дойде. (Може би пък дотогава Герд отново щеше да е необвързан.)

Сред цялата тази еуфория на Юдит изведнъж й хрумна една идея, която преди няколко дни би й се сторила напълно абсурдна. Но писмото бе преобърнало всичко надолу с главата. Самият факт, че обмисля да допусне Ханес отново в жилището си, я даряваше с нови сили. Тя почувства, че е възвърнала смелостта си и голяма част от загубената си самоувереност — нещо, което й трябваше спешно в момента.

„Най-съкровеното ми желание е да бъдем приятели“, бе написал той с типичния си патос. Е, едва ли щеше да се стигне чак дотам, като се вземеха предвид всички неприятни инциденти. Но защо да го лиши от този малък жест на помирение? Защо да не покаже на най-близкото си обкръжение, че е способна да прогони демоните си?

Само за няколко дни те бяха придобили нищожни размери. Вече не я преследваха, не й всяваха страх, не я водеха в грешна посока, не я тласкаха към ръба на пропастта. Нима бе напълно излекувана от жалката си болест, слабост, криза или както там се наричаше червеят, който се бе промъкнал в главата й? Юдит изгаряше от нетърпение да разбере. И за тази цел се нуждаеше от него.

„Здравей, Ханес, в събота ще събера няколко приятели на вечеря. Герд и новото му гадже, Лара и Валентин, Илзе, Роланд и Нина, която познавам покрай работата. Ако искаш, можеш да се отбиеш.“ Не, третото изречение трябваше да се промени: „Ако нямаш други планове, ще се радвам да дойдеш.“ И още: „Ще приготвя гулаш с дивечово месо. Заповядай към осем вечерта.“ (Останалите бяха поканени в седем.) „С приятелски поздрав, Юдит“.

След три часа пристигна ободряващо краткият му отговор: „Здравей, Юдит, много мило от твоя страна. С удоволствие ще дойда. До събота вечер. Поздрави, Ханес“.