Даниел Глатауер
Вечно твой (37)

4

— Получи ли всички, скъпа? — попита той. Очевидно бе очаквал обаждането й, тъй като отговори веднага.

— Защо го правиш, Ханес?

— Мислех, че ще се зарадваш. Винаги си се радвала. Ти обичаш рози, знам колко много ги обичаш.

Звучеше като проповедник от някоя секта.

— Освен това харесваш жълтия цвят — продължи той. — Цял живот си била заобиколена от жълтото. Русата ти коса е най-прекрасната на света. Израснала си в светлина, скъпа. Ти си дете на светлината.

— Ханес, моля те, спри…

Той я прекъсна. Тонът му изведнъж стана хладен и строг.

— Няма нужда да се повтаряш, скъпа. Получих съобщението ти. Имам го на телефона. Мога да го прослушам по всяко време. Ще уважа твоето желание. Повече няма да ти подарявам рози — нито жълти, нито каквито и да било други.

— А къде са последните цветя? И какво послание ми изпращаш на части? Кажи ми го. Да приключваме вече!

— Просто измислих малка гатанка, скъпа. Съвсем елементарна. Знам, че лесно ще се досетиш за отговора.

Юдит повиши глас:

— Моля те! Не искам да се досещам нищо! Искам да ме оставиш на мира!

— Общо петнайсет рози. Пет пъти по три. Скромен жест на внимание и безобидна задача, нищо повече. Извади голямата кристална ваза. Колко букета събра до момента?

— Четири. Пред вратата, в магазина, върху колата, при съседката. Къде е петият, Ханес? Кажи ми. Не издържам вече… Ядосваш ме!

— Отлично. Последователността е правилна. Знаех, че ще се отбиеш до колата, преди да се прибереш вкъщи. Познавам те, скъпа. Точно заради това си мислех, че ще се зарадваш.

— Къде е последният букет? Кажи най-сетне!

Настъпи кратко мълчание.

— Последните рози… Къде ли са те? У мен, естествено. Желанието ми беше да ти ги поднеса лично. Смятах днес да…

— Със сигурност няма да ми поднесеш цветя или каквото и да било друго, Ханес. Няма да се видим днес. Нито пък утре или вдругиден. Разбери, че не го искам!

— Не е нужно да викаш, скъпа. Обиждаш ме. Разбрах те напълно. Няма да идвам, щом не искаш. След като Венеция ти е дошла в повече и се нуждаеш от известна пауза, ще уважа решението ти.

— Ханес — каза тя съвсем спокойно, — не се нуждая от пауза. Вчера Скъсах Окончателно С Теб. Помниш ли? Опитай се да приемеш този факт.

За да придаде по-голяма тежест на думите си, Юдит прекъсна връзката.