Даниел Глатауер
Вечно твой (28)

4

— Госпожо, търсят ви по телефона — извика Бианка няколко часа по-късно от предната част на магазина.

Юдит се намираше в офиса, където се опитваше да сглоби пъзела в главата си, без да се разстройва допълнително.

— Заета съм, не искам да ме безпокоят — отвърна тя.

След шока, на който бе подложена миналата вечер, сърцето й още не можеше да влезе в обичайния си ритъм.

— Обажда се брат ви Али.

— А, добре, прехвърли го.

Али говореше два пъти по-бързо и по-високо от обикновено. Направо кипеше от вълнение — ако застоялата вода изобщо можеше да кипи.

— Не знам как да ви се отблагодаря — започна той.

Юдит също не знаеше. А и нямаше представа за какво става въпрос.

— Толкова е хубаво да имаш сестра, която ти помага в трудни времена — продължи той.

— Да, по принцип е така. Но какво съм направила?

— Доведе Ханес у нас. Хеди е ужасно щастлива. Ще видиш, скоро изобщо няма да се нуждая от медикаменти.

Юдит изгуби търпение.

— Изплюй камъчето, Али! Каква е връзката с Ханес?

— Само не ми казвай, че не знаеш.

В началото на седмицата, веднага след гостуването им, Ханес се обадил на брат й със страхотно предложение за работа. Единственото задължение на Али било да прави снимки на аптеки — първо само в Северна Австрия, а после и в други части на страната. Ден по-късно Ханес го взел със себе си и двамата отишли до Шваненщат, където разгледали първия обект. Ханес му обяснил, че най-важни са снимките на сградите отвън. После подписали временен договор за половин година.

— Хиляда евро на месец плюс служебните разходи. И то за няколко обикновени снимки! Не е ли страхотно? — съобщи възторжено Али.

Юдит мълчеше.

— Срамувам се, че толкова го подцених — добави брат й. — Хора като Ханес са по-добри от всички терапевти, натрупали богатство от страданието на пациентите си.

Нямало да му помогнат онези, които следват с години в университета, за да му кажат, че спешно трябва да започне работа. Нуждаел се от хора, които могат да му я осигурят.

— Да, така е — промълви Юдит.

Гърлото й беше пресъхнало и гласът й едва се чуваше.

— Ханес не само умее да изслушва другите, но и е готов да направи нещо за тях. Някой ден ще му се реванширам, обещавам ти.

— Да.

— Знам, че ти стоиш зад всичко това. Благодаря ти, мила сестричке.

Юдит прехапа устни. Имаше ли право да прекърши ентусиазма му и да се опита да го разубеди? Но с какви аргументи? Заради шестото си чувство?

— Радвам се за теб, Али — каза тя. — Искам да поговорим при първа възможност. Трябва да ти обясня нещо важно. Надявам се, че ще разбереш. Но не е за телефона.