Даниел Глатауер
Вечно твой (19)

3

— Какво ще правим през уикенда? — попита Ханес.

Минаваше един часът след полунощ и осветлението в спалнята на Юдит (което идваше от нетрадиционния месингов полилей на някаква млада пражка дизайнерка) бе изключено. Тя беше будна, лежеше върху корема на Ханес и усещаше силните му пръсти, които нежно масажираха главата й.

Въздъхна дълбоко и измъчено, както само тя умееше.

— Трябва да отида на село при брат ми Али. Не мога да пропусна голямата семейна среща. Хеди има рожден ден. Ще бъде доста натоварващо. Хеди е бременна и скоро ще ражда. Майка ми, разбира се, също ще присъства. А както знаеш, двете с Хеди не се спогаждат особено. Трудно ще издържа изпитанието.

За да засили ефекта, Юдит въздъхна отново.

— Заедно ще го преодолеем — каза той, след като леко се надигна в леглото.

— Не, Ханес, моля те! — извика тя, но бързо се овладя и смекчи тона. — Виж, скъпи, трябва сама да се справя. Няма да е много приятно изживяване. Не мога да ти го причиня. Не познаваш роднините ми.

Тя нежно прокара нокти по ръката му.

— Тъкмо ще се запозная с тях. Убеден съм, че ще ми харесат.

— Не мисля, че е добра идея да виждаш всички заедно. Повярвай ми, ще ти дойде в повече. Брат ми е доста странен. Поканили сме и едно приятелско семейство с две деца. Едва ли ще има достатъчно място. Не, Ханес, много мило от твоя страна, но този път сама ще изпия горчивия хап.

Двамата вече седяха един до друг в леглото. Юдит бе скръстила ръце.

— Не, скъпа, и дума да не става — продължи да упорства той. — Няма да те оставя сама. Естествено, че ще те придружа. Ако сме заедно, всичко ще мине като по вода.

Юдит не беше на същото мнение. Тя включи лампата, за да му покаже решителността в погледа си.

— Стига, Ханес. Не и този път. Разбери, че дори няма да има легло за теб. Ще се върна в неделя вечерта. Тогава ще научиш как е минало. Съгласен ли си?

Тя го погали по бузата. Той не отговори нищо и промени изражението си. Юдит за пръв път го виждаше такъв. Явно бе стиснал здраво зъби, тъй като челюстите му бяха изпъкнали. Бръчиците около очите му се очертаваха ясно, но без усмивката на лицето му приличаха по-скоро на мрачни бразди. Накрая Ханес й обърна гръб и се отпусна на възглавницата.

— Лека нощ, скъпа — измърмори той след дълга пауза. — Ще го обсъдим пак утре.