Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Нора Кели (0.1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Thunderhead, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 22 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
mad71 (2015)

Издание:

Дъглас Престън, Линкълн Чайлд. Златото на Кивира

Американска. Първо издание

ИК Бард, София, 2003

Редактор: Радка Бояджиева

Компютърна обработка: Линче Шопова, ИК „Бард“ ООД

Оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“

ISBN: 954–585–449–9

История

  1. — Добавяне

32.

Нора вдигна ръце, за да накара другите да почакат с въпросите.

— Разкажи ни точно какво се е случило, Роско.

Все още задъхан от тичането по каньона, Суайър седна до огъня, без да обръща внимание на дълбоката рана на ръката си, която обилно кървеше.

— Сутринта станах към три, както обикновено. Към четири бях при конете. Бяха се придвижили към северния край на долината, в търсене на трева, но когато се приближих, видях, че всички са запотени. — Той замълча за миг. — Реших, че ги е подгонила пума. Два липсваха. После ги видях… поне онова, което беше останало от тях. Пандела и Сврача стръв са изкормени като… — Лицето му помръкна. — Когато пипна тия копелета, ще ги…

— Какво те кара да смяташ, че са го направили хора? — попита Арагон.

Суайър поклати глава.

— Било е извършено съвсем научно. Разпорили са им коремите, извадили са вътрешностите и… — Гласът му секна.

— И?

— Като че ли е направено демонстративно.

— Какво? — ахна Нора.

— Червата бяха размотани и навити на спирала. В очите им бяха забити пръчки с пера. — Каубоят замълча. — И не е само това.

— Имаше ли следи?

— Не видях стъпки. Всичко трябва да е било направено от гърба на коне.

При споменаването на спиралите и пръчките с пера, забити в очите, Нора се бе вледенила.

— Я стига! — рече Смитбак. — Никой не може да направи такова нещо от конски гръб.

— Няма друго обяснение — изсумтя Суайър. — Казах ви, не видях стъпки. Обаче… — Той отново направи пауза. — Снощи, когато се канех да оставя конете за през нощта, ми се стори, че видях конник на хребета. Мъж на кон, който просто стоеше там и ме наблюдаваше.

— Защо не ни каза? — попита Нора.

— Реших, че само така ми се е сторило, игра на залязващото слънце. Пък и не очаквах да видя друг кон на върха на оня проклет хребет. Кой можеше да е там, по дяволите?

„Кой наистина?“ — обзета от отчаяние, си помисли Нора. През последните няколко дни бе решила, че се е избавила от странните призраци от ранчото. Вече не беше толкова сигурна. Може би все пак я бяха проследили. Но кой притежаваше уменията и отчаяната решителност да ги следва в тази сурова пустош?

— Районът е сух и песъчлив — продължаваше Суайър. Неувереното му изражение бе изчезнало. — Не могат вечно да крият следите си. Дойдох само да ви кажа, че тръгвам след тях. — Той рязко се изправи и влезе в палатката си.

В настъпилата тишина Нора чу дрънчене на метал — звук от зареждане на оръжие. След малко каубоят се появи навън, нарамил пушка на гърба и със затъкнат на пояса револвер.

— Чакай малко, Роско — каза тя.

— Не се опитвай да ме спираш.

— Не може просто така да тръгнеш — остро отвърна археоложката. — Дай да го обсъдим.

— Обсъждането с теб носи само проблеми.

Бонароти безмълвно отиде при своята кутия и започна да опакова храна за из път.

— Нора е напълно права, Роско — подкрепи я Слоун. — Не може просто така да…

— Ти да мълчиш! Няма да допусна някакви си жени да ми казват какво да правя с конете си.

— Е, тогава послушай мъжете, по дяволите! — каза Блек. — Това е глупаво. Може да пострадаш.

— Край на споровете — отсече Суайър и пое пакетчето от Бонароти.

Докато го наблюдаваше, страхът и разочарованието на Нора от последните събития внезапно се превърнаха в гняв: гняв към неизвестния враг, който смущаваше толкова успешните им проучвания, гняв към каубоя, който се държеше толкова агресивно.

— Изслушай ме, Суайър! — извика тя.

Над малката долина се спусна задъхано мълчание. Смаяният Суайър се обърна към нея.

— Трябва да го обмислим — продължи Нора, макар да усещаше, че сърцето й бясно бие в гърдите и че гласът й е неуверен. — Не можеш да тръгнеш без план и да убиеш някого.

— Имам план — беше отговорът. — И няма какво да обмисляме. Ще открия копелето, което…

— Съгласна съм — прекъсна го тя. — Но ти не си човекът, който трябва да го направи.

— Какво? — На лицето му се изписа презрителна изненада. — И кой ще го направи вместо мен?

— Аз.

Каубоят отвори уста да възрази.

— Помисли малко — изпревари го Нора. — Той, те или който и да е там, е убил два коня. Не за храна, не за удоволствие, а за да прати послание. Това не ти ли говори нещо? Ами останалите коне? Какво мислиш, че ще се случи с тях, докато трае тази наказателна експедиция? Тези животни са твои. Ти си единственият, който знае достатъчно, за да се грижи за тях.

Суайър прехапа устни и поглади мустаците си.

— Някой друг може да се грижи за конете, докато ме няма.

— Кой например?

Той не отговори веднага.

— Ти нищо не разбираш от проследяване — накрая заяви каубоят.

— Напротив. Всеки, който е израснал в ранчо, разбира от проследяване. Навремето съм търсила доста изгубени крави. Може да не съм майстор като теб, обаче ти сам го каза: районът е песъчлив, не е чак толкова сложно. — Тя се наведе към него. — Истината е, че ако някой трябва да отиде, мога да го направя само аз. Аарън, Слоун и Енрике имат важни задачи. Конете няма да оцелеят без теб. Луиджи е нашият единствен готвач. Питър не е достатъчно опитен ездач. Пък и освен това той поддържа връзката ни с външния свят.

Суайър изпитателно я изгледа, но продължи да мълчи.

Блек се обърна към Нора.

— Това е безумие. Ти, сама? Не можеш да тръгнеш, ти си ръководител на експедицията.

— Тъкмо затова не мога да пратя никой друг. — Нора се огледа. — Ще отсъствам само един ден, най-много едно денонощие. В това време вие със Слоун и Арагон ще взимате решения с мнозинство. Ще открия кой и защо го е извършил.

— Мисля, че просто трябва да повикаме полицията — предложи Блек. — Имаме радиостанция.

Арагон внезапно избухна в неприсъщ за него смях.

— Да повикаме полицията ли? Каква полиция?

— Защо не? Все още сме в Америка, нали?

— Нима? — измърмори антропологът.

Последва кратко мълчание. После Смитбак се обади с неочаквано тих и твърд глас.

— Съвсем ясно е, че тя не може да тръгне сама. Аз съм единственият, който не участва в разкопките. Ще ида с нея.

— Не — автоматично възрази Нора.

— Защо? Сметището може да остане без мен за един ден. Пък и напоследък Аарън не се упражнява достатъчно. Не съм лош ездач и ако се наложи, мога да стрелям.

— Трябва да се помисли за още нещо — включи се в обсъждането Арагон. — Ти каза, че тези убийства пращали послание. Не смяташ ли, че има друга възможност?

Нора го погледна.

— Каква по-точно?

— Че убийствата са извършени, за да примамят хората извън лагера, където по-лесно ще се справят с тях един по един? Може би онзи човек на хребета нарочно се е показал на Суайър?

Нора облиза устните си.

— Още едно основание да отида с нея — каза Смитбак.

— Я почакайте — разнесе се студеният глас на Суайър. — Забравихте ли за Дяволския гръбнак? Три мои коня вече са мъртви благодарение на оня проклет хребет.

Нора се обърна към него.

— Мислих за това. Ти каза, че онзи ден си видял конник на хребета. И снощи във външната долина явно е имало хора с коне. Няма друг път за насам, освен през хребета. Басирам се, че яздят неподковани коне.

— Неподковани ли? — попита журналистът.

Тя кимна с глава.

— Неподкованият кон е по-стабилен на тясна пътека като онази по склона на Дяволския гръбнак. Желязо върху камък е като кънки по лед. Но кератинът на конското копито не се пързаля по камъка.

Суайър все още я зяпаше.

— Няма да позволя конете ми да си разбият копитата по тоя неравен терен.

— Ще ги подковем щом се спуснем от хребета. Носиш ковашки инструменти, нали?

Каубоят бавно кимна с глава.

— Просто ще се опитам да разбера кой и защо е извършил това — продължи Нора. — Можем да оставим закона да се погрижи за останалото, когато се върнем в цивилизацията.

— Тъкмо от това се страхувах — каза Суайър.

— Искаш ли да прекараш остатъка от живота си в затвора за убийство? — попита тя. — Защото точно това ще се случи, ако отидеш и застреляш някого.

Суайър не отговори. Готвачът мълчаливо се завъртя на пети и влезе в палатката си. След малко се появи навън с оръжието си, кутия патрони и кожен кобур и ги подаде на Нора. Тя закопча кобура на кръста си, отвори тежкото оръжие, завъртя барабана и пак го затвори. После откъсна капака на кутията, изсипа патроните в шепа и бързо ги напъха в гнездата на патрондаша. Накрая хвърли празната кутия в огъня и се обърна към Суайър.

— Ние ще се погрижим за това — спокойно заяви тя.