Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (86)

84

Летиция Бейнбридж категорично се бе възпротивила да постъпи в болница.

— Можеш да откажеш линейката или самата ти да се качиш в нея — рече тя язвително на дъщеря си, — но аз не отивам никъде.

— Майко, ти не си добре — възрази Сара Къшинг, като знаеше прекрасно, че беше безсмислено да се спори с нея. Когато на лицето на майка й се появеше заинатено изражение, нямаше смисъл от по-нататъшни дискусии.

— Кой е добре в девет и половина? — попита мисис Бейнбридж. — Сара, оценявам загрижеността ти, но тук стават разни неща и аз не желая да ги пропусна.

— Ще се съгласиш ли поне да ти носят храната в стаята?

— Не и вечерята. Много добре знаеш, че д-р Евънс ме прегледа само преди няколко дена. Няма ми нищо, което не би се излекувало от само себе си, ако бях на петдесет.

Сара Къшинг неохотно се отказа да спори.

— Чудесно, но ще трябва да ми обещаеш едно нещо. Ако се почувстваш недобре, ще ми позволиш отново да те заведа при д-р Евънс. Не искам да те лекува д-р Лейн.

— Нито пък аз. Колкото и подла да е сестра Марки, тя все пак забеляза промяна в състоянието на Грета Шипли през последната седмица и се опита да накара Лейн да вземе някакви мерки. Той, разбира се, не успя да открие нищо, той сгреши, а тя се оказа права. Някой знае ли защо полицаите са разговаряли с нея?

— Не съм сигурна.

— Е, разбери! — сепна се тя. После с по-мек тон добави: — Ужасно се тревожа за онова прекрасно момиче, Маги Холоуей. Толкова много от младите хора днес са безразлични или раздразнителни с изкопаеми като мен. Не и тя. Всички се молим да я открият.

— Знам, аз също — съгласи се Сара Къшинг.

— Добре, слез долу и разбери какви са новините. Започни от Анджела. Тя не пропуска нищо.

 

 

Нийл се беше обадил от телефона в колата да съобщи на д-р Лейн, че би искал да се отбие, за да обсъдят желанието на Ван Хилърови да се нанесат в „Латъм Майнър“. Тонът на Лейн му се стори странно безразличен, когато се съгласи да се срещнат.

В „Латъм Майнър“ ги въведе същата симпатична млада прислужница, която ги беше посрещнала и преди. Нийл си спомни, че името й бе Анджела. Когато пристигнаха, тя точно разговаряше с хубава жена някъде в средата на шестдесетте.

— Ще уведомя д-р Лейн, че сте тук — рече любезно Анджела. Докато тя прекосяваше коридора към интеркома, по-възрастната жена се приближи към тях.

— Не искам да изглеждам любопитна, но от полицията ли сте? — попита тя.

— Не, не сме — отвърна бързо Робърт Стивънс. — Защо питате? Проблем ли има?

— Не. Или поне така се надявам. Нека ви обясня. Аз съм Сара Къшинг. Майка ми, Летиция Бейнбридж, живее тук. Много се привърза към една млада жена на име Маги Холоуей, която явно е изчезнала. Майка ми е ужасно нетърпелива да научи някакви новини за нея.

— Ние също обичаме много Маги — отвърна Нийл, като отново усети бучката в гърлото си — сега тя заплашваше да разруши самообладанието му. — Чудя се дали ще бъде възможно да поговорим с майка ви, след като разговаряме с д-р Лейн?

Забелязвайки неувереността в очите на Сара, той почувства, че трябва да обясни молбата си.

— Хващаме се за сламката с надеждата, че Маги може да е споменала нещо на някого, което би ни помогнало да я открием.

Прислужницата се беше върнала.

— Д-р Лейн е готов да ви приеме — обяви тя.

За втори път Нийл и Робърт Стивънс тръгнаха след нея към кабинета на Лейн. Нийл си напомни, че за пред доктора бе тук да обсъжда Ван Хилърови. Насили се да си спомни въпросите, които бе възнамерявал да зададе от тяхно име. Дали „Престиж“ е собственик на резиденцията или тя е взета под аренда? Щеше да поиска доказателства за достатъчен резервен капитал.

Щяха ли Ван Хилърови да получат някаква отстъпка, ако сами пребоядисат и ремонтират апартамента си?

И двамата мъже останаха стреснати, когато влязоха в кабинета на д-р Лейн. Мъжът зад бюрото бе толкова променен, че сякаш виждаха и разговаряха с друг човек. Учтивият, усмихнат, любезен директор, с когото се бяха срещнали миналата седмица, беше изчезнал.

Лейн изглеждаше болен и съсипан. Кожата му бе пепелява, очите — хлътнали. Покани ги апатично да седнат и после промърмори:

— Разбрах, че имате въпроси. Ще се радвам да ви отговоря. При все това клиентите ви ще бъдат посрещнати от нов директор, когато дойдат през уикенда.

Уволнили са го, помисли си Нийл. Защо? — зачуди се той. Реши да говори направо.

— Вижте, явно не знам какво става тук и не ви карам да обяснявате причините за оттеглянето си. — Направи пауза. — Но съм наясно, че счетоводителката ви е издавала поверителна финансова информация. Това беше една от тревогите ми.

— Да, току-що ни беше обърнато внимание върху този факт. Абсолютно съм сигурен, че това няма да се повтори — отвърна Лейн.

— Мога да ви съчувствам — продължи Нийл. — В инвестиционния бизнес ние, за съжаление, като че ли вечно се изправяме пред проблема за изтичане на информация. — Знаеше, че баща му го гледа с любопитство, но той трябваше да се опита да научи дали това бе причината за уволнението на Лейн. Тайно се съмняваше и подозираше, че отстраняването му е свързано с внезапната смърт на някои от гостите на дома.

— Наясно съм с този проблем — отвърна той. — Жена ми работеше в една брокерска фирма в Бостън — „Рендолф енд Маршал“ — преди да заема този пост. Изглежда безчестните хора виреят навсякъде. Е, добре, нека се опитам да отговоря на въпросите ви. „Латъм Майнър“ е прекрасна резиденция и мога да ви уверя, че гостите ни са много щастливи тук.

Когато петнадесет минути по-късно си тръгнаха, Робърт Стивънс рече:

— Нийл, този човек е изплашен до смърт.

— Знам. И не е само заради уволнението му. — Губя време, помисли си той. Беше споменал името на Маги и единственият отклик на Лейн бе любезно да изрази загрижеността си за благополучието й.

— Татко, може би трябва да се откажем да продължим да се срещаме с когото и да било тук — каза той, когато стигнаха във фоайето. — Смятам да вляза в къщата на Маги с взлом и да я претърся. Може би там ще намерим нещо, което да ни даде някаква идея къде е отишла снощи.

Сара Къшинг обаче ги чакаше.

— Обадих се в стаята на майка. Тя много иска да се срещне с вас. Нийл бе готов да възрази, но забеляза предупредителния поглед на баща си. Робърт Стивънс се намеси:

— Нийл, защо не се качиш за няколко минути? Аз ще проведа някой и друг разговор от колата. Канех се да ти спомена, че запазих един ключ от новата брава на Маги — в случай, че някога забрави своя. Тя го знае. Ще се обадя на майка ти и ще я помоля да ни чака там с него. Ще звънна и на детектив Хагърти.

На майка му щеше да й бъде необходим половин час, за да стигне до къщата на Маги, изчисли Нийл. После кимна.

— С удоволствие ще се запозная с майка ви, мисис Къшинг.

Докато се качваше към стаята на Летиция Бейнбридж, той реши да я разпита за лекцията, изнесена от Ърл Бейтмън в „Латъм Майнър“ — онази, заради която го бяха изхвърлили. Бейтмън е последният човек, който признава, че се е видял с Маги вчера, каза си той. По-късно тя е разговаряла с детектив Хагърти, но никой не е съобщил, че я е виждал след това.

Някой беше ли се сетил за този факт? — запита се Нийл. Дали някой беше проверил достоверността на разказа на Ърл Бейтмън, че е заминал право за Провидънс, след като вчера следобед е излязъл от музея?

— Ето го апартаментът на майка — каза Сара Къшинг. Почука, изчака поканата да влезе, после отвори вратата.

Вече напълно облечена, Летиция Бейнбридж седеше в едно кресло. Направи знак на Нийл да влезе и посочи най-близкия до нея стол.

— Според онова, което ми спомена Сара, вие сте момчето на Маги. Сигурно ужасно се тревожите. С всички ни е така. Как мога да ви помогна?

След като бе преценил, че Сара Къшинг вероятно бе на около седемдесет години, Нийл осъзна, че тази жена с умен поглед и ясен глас трябва да беше на деветдесет или дори на повече. Имаше вид на човек, на когото нищо не му убягва. Дано науча от нея нещо, което да ми помогне, замоли се той.

— Мисис Бейнбридж, надявам се, че няма да ви разстроя, ако бъда напълно искрен с вас. По причини, които още не са ми ясни, Маги бе започнала да изпитва подозрения относно смъртните случаи в резиденцията напоследък. Знаем, че дори вчера сутринта е разглеждала некролозите на шест различни жени, пет от които са живели тук и са починали неотдавна. Тези пет жени са починали в съня си, сами, и нито една от тях няма близки роднини.

— Мили Боже! — Гласът на Сара Къшинг прозвуча потресено.

Летиция Бейнбридж не трепна.

— За нехайство ли говорите или за убийство? — попита тя.

— Не знам — отвърна Нийл. — Знам само, че Маги е започнала свое разследване, което вече е довело до заповед за ексхумация на поне две от починалите жени, и сега тя изчезна. А току-що научих, че д-р Лейн е бил уволнен.

— Току-що го научих и аз, майко — включи се Сара Къшинг. — Но всички смятат, че е заради счетоводителката.

— Ами сестра Марки? — попита мисис Бейнбридж дъщеря си. — Затова ли я разпитва полицията? Имам предвид заради смъртните случаи ли?

— Никой не знае със сигурност, но тя е доста разстроена. А разбира се, същото се отнася и за госпожа Лейн. Чух, че са се затворили в кабинета на Марки.

— О, тези двете вечно си шушукат нещо — забеляза пренебрежително Летиция Бейнбридж. — Не мога да си представя какво имат да си казват. Марки може да е ужасно досадна, но поне има мозък. Другата е невероятно празноглава.

Всичко това с нищо не ми помага, помисли си Нийл.

— Мисис Бейнбридж — рече той, — дошъл съм само за минутка. Има още нещо, което бих искал да ви попитам. Бяхте ли на лекцията, която професор Бейтмън е изнесъл тук? Онази, която, както изглежда, е предизвикала голяма суматоха?

— Не. — Мисис Бейнбридж хвърли поглед към дъщеря си. — И тогава Сара настоя да си почивам, така че пропуснах всичко. Но Сара беше там.

— Мога да те уверя, майко, че никак нямаше да ти хареса да ти дадат едно от онези звънчета и да ти кажат да се преструваш, че си погребана жива — обади се разпалено Сара Къшинг. — Нека ви разкажа точно какво се случи, мистър Стивънс.

Бейтмън сигурно е луд, помисли си Нийл, докато слушаше нейната версия за събитието.

— Бях толкова потресена, че наистина наругах този човек и дори хвърлих кутията с онези отвратителни звънчета след него — продължи Сара Къшинг. — Отначало изглеждаше смутен и разкаян, но после на лицето му се появи такова изражение, което почти ме изплаши. Мисля, че характерът му е ужасен. И разбира се, сестра Марки имаше наглостта да го защитава. По-късно разговарях с нея за това и тя се държа доста дръзко. Заяви ми, че професор Бейтмън толкова се бил разстроил, та споделил с нея, че сега сигурно щял да намрази звънчетата, а очевидно те са му стрували доста пари.

— И все пак съжалявам, че не бях там — рече Летиция Бейнбридж. — Като стана дума за сестра Марки — продължи замислено тя, — за да сме напълно справедливи, трябва да кажем, че много от гостите тук я смятат за прекрасна медицинска сестра. Според мен обаче тя е любопитна, нахална и досадна и бих искала да стои далеч от мен, доколкото е възможно. — Направи пауза и добави: — Мистър Стивънс, може да ви прозвучи нелепо, но смятам, че независимо от грешките и недостатъците си, д-р Лейн е много мил човек, а аз доста добре умея да преценявам характерите.

Половин час по-късно Нийл и баща му пътуваха към къщата на Маги. Долорес Стивънс вече беше там. Тя погледна сина си, приближи до него и обгърна лицето му с ръце.

— Ще я намерим — каза уверено.

Неспособен да отговори, Нийл кимна.

— Къде е ключът, Долорес? — запита Робърт Стивънс.

— Ето го.

Ключът веднага отвори новата брава на задната врата и докато влизаха в кухнята, Нийл си помисли: „Всичко е започнало оттук, от убийството на мащехата на Маги“.

Кухнята беше подредена. Нямаше съдове в мивката. Отвори миялната машина; вътре видя няколко чашки и чинийки за чай, както и три малки чинии.

— Чудя се дали снощи е вечеряла навън — промърмори той.

— Или си е направила сандвич — предположи майка му. Бе отворила хладилника и бе видяла разнообразните, нарязани за сандвичи продукти. Посочи няколкото ножа в отделението за прибори на миялната машина.

До телефона няма бележник за записки — отбеляза Робърт Стивънс. — Знаехме, че се тревожеше за нещо — рече ядосано. — Толкова ме е яд на себе си. Ще ми се да я бях уговорил да се премести у дома, когато дойдох тук вчера.

Трапезарията и дневната също бяха подредени. Нийл видя вазата с рози на масичката за кафе и се запита кой ли ги беше изпратил. Вероятно Лаям Пейн, помисли си той. Беше споменала за него на вечерята. Нийл беше срещал Пейн само няколко пъти, но вероятно той беше мъжът, когото бе мярнал да си тръгва от дома на Маги в петък вечерта.

На втория етаж най-малката спалня свидетелстваше, че Маги пакетираше личните вещи на мащехата си: внимателно затворени чували с дрехи, чанти, бельо и обувки чакаха струпани там. Спалнята, която бе обитавала първоначално, бе същата, както я бяха видели, когато оправяха прозорците.

Влязоха в голямата спалня.

— Струва ми се, че Маги е възнамерявала да спи тук снощи — отбеляза Робърт Стивънс, посочвайки приготвеното легло.

Без да отговори, Нийл тръгна нагоре към ателието. Лампата, която беше забелязал предишната вечер, докато чакаше, паркирал отпред, Маги да се върне вкъщи, все още беше запалена и бе насочена към прикачена за таблото снимка. Нийл си спомни, че снимката не беше тук в неделя следобед.

Тръгна през стаята и спря. По тялото му премина студена тръпка.

На масата, под блясъка на светлината, видя две метални звънчета.

Знаеше го със сигурност така, както, че след деня идва нощ — тези две звънчета бяха от онези, които Ърл Бейтмън бе използвал при злополучната си лекция в „Латъм Майнър“ — звънчетата, които бяха изхвърлили, за да не бъдат видени никога вече.