Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moonlight Becomes You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012 г.)
Разпознаване и корекция
beertobeer (2012 г.)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Лунната светлина ти отива

ИК „Албор“, София, 1996

Американска. Първо издание

Превод: Станислава Миланова

Редактор: Албена Попова

Художник на корицата: Златан Рангелов

Компютърно оформление на корицата: „ЗЕМ — Софт“

ISBN 954-8272-46-6

История

  1. — Добавяне

78

В единадесет и половина Ърл Бейтмън чакаше шефа на полицията Брауър и детектив Хагърти на верандата на музея си.

— Ковчегът беше тук вчера следобед — заобяснява разгорещено Бейтмън. — Знам, защото правихме обиколка из музея и си спомням, че го показах. Не мога да повярвам, че някой би имал наглостта да оскверни такава важна колекция просто на шега. Всеки предмет в музея ми е купен след обстойно проучване.

Наближава Хелоуин[1] — продължи той, като нервно удари десния си юмрук в лявата длан. — Сигурен съм, че някакви дечурлига са ми погодили този номер. И мога да ви кажа веднага, че ако наистина е така, ще заведа дело. Никакви извинения с „детински лудории“, разбирате ли ме?

— Професор Бейтмън, защо не влезем вътре да поговорим за това? — предложи Брауър.

— Разбира се. Всъщност в офиса ми може би има снимка на ковчега. Той е доста интересна вещ и възнамерявах да го използвам като основа за една нова експозиция, когато разширя музея. Заповядайте насам.

Двамата полицаи го последваха през фоайето, покрай облечената в черно фигура, към онова, което очевидно някога е било кухнята. Мивка, хладилник и печка все още бяха подредени покрай стената в дъното. Под задните прозорци бяха поставени картотечни шкафове. Огромно старинно бюро бе сложено в средата на стаята, а повърхността му бе покрита с хелио копия и чертежи.

— Разработвам план за изложба на открито — каза им Бейтмън. — Имам един имот наблизо, който ще свърши прекрасна работа. Моля, седнете. Ще се опитам да намеря снимката.

Ужасно е превъзбуден, помисли си Хагърти. Чудя се дали е бил в такова състояние и когато са го изхвърлили от „Латъм Майнър“? Може би не е безобидният чудак, за който го смятах.

— Нека ви зададем няколко въпроса, преди да започнете да търсите снимката — подхвърли Брауър.

— Да, добре. — Бейтмън издърпа стола от бюрото и седна.

Хагърти извади бележника си.

— Липсва ли нещо друго, професор Бейтмън? — попита Брауър.

— Не. Като че ли нищо друго не е пипано. Слава Богу, че не са вандалствали. Трябва да знаете, че може да е извършено и от сам човек, защото катафалката също липсва, а не е било трудно да се изнесе ковчегът, тъй като е на колелца.

— Къде се намираше ковчегът?

— На втория етаж, но имам асансьор за пренасянето на тежки предмети нагоре и надолу. — Телефонът иззвъня. — О, извинете ме. Вероятно е братовчед ми Лаям. Беше на съвещание, когато се обадих да му съобщя за случилото се. Сметнах, че ще се заинтересува.

Бейтмън вдигна слушалката.

— Ало — рече той и се заслуша известно време, като кимна, за да покаже, че беше обаждането, което очакваше.

Брауър и Хагърти наддаваха ухо към откъслечния разговор, докато Бейтмън информираше братовчед си за кражбата.

— Много ценна антика — разправяше той развълнувано. — Викториански ковчег. Платих десет хиляди долара за него и смятам, че го взех на сметка. Имаше оригинална вентилационна тръба и беше…

Внезапно спря, явно прекъснат от братовчед си. После извика потресен:

— Как така Маги Холоуей е изчезнала? Това е невъзможно!

Когато затвори, изглеждаше зашеметен.

— Това е ужасно. Как е могло нещо да се случи на Маги? О, знаех си аз, знаех, че не беше в безопасност! Те са много близки, нали разбирате. Обади се от телефона в колата си. Каза, че току-що чул за Маги по новините и е тръгнал от Бостън за насам. — После Бейтмън се намръщи. — Знаехте ли, че Маги е изчезнала? — попита той обвинително Брауър.

— Да — отвърна кратко Брауър. — Знаем също и че е била тук с вас вчера следобед.

— Ами да. Занесох й снимка на Нюела Мур, направена на едно неотдавнашно семейно събиране и тя много се зарадва. Тъй като е опитен фотограф, я помолих да ми помогне да подбера нагледни материали за телевизионната серия върху погребалните обичаи, която готвя. Затова дойде да види експозициите — обясни им сериозно.

— Разгледа почти всичко — продължи той. — Останах разочарован, че не взе фотоапарата си, така че когато си тръгна, й предложих да дойде някои път отново сама. Показах й къде крия ключа.

— Това е било вчера следобед — забеляза Брауър. — Да не би да е дошла тук снощи?

— Не вярвам. Защо ще идва по тъмно? Повечето жени не биха го направили. — Изглеждаше разстроен. — Надявам се нищо лошо да не се е случило на Маги. Тя е симпатична жена и много привлекателна. Всъщност, доста ми харесваше.

Поклати глава и добави:

— Не, според мен можем да бъдем сигурни, че не тя е откраднала ковчега. Ами да, докато я развеждах из музея вчера, тя дори не пожела да надникне в стаята с ковчезите.

Дали това би трябвало да се възприеме като шега? — зачуди се Хагърти. Този човек като че ли си беше подготвил предварително обяснението, забеляза той. Десет към едно, че вече беше чул за изчезването на Маги Холоуей.

Бейтмън стана.

— Ще ида да потърся снимката.

— Не още — спря го Брауър. — Първо бих искал да поговорим за малкия ви проблем по време на една лекция в „Латъм Майнър“. Чух нещо за викториански гробищни звънчета и за това, че са ви помолили да напуснете.

Бейтмън сърдито удари с юмрук по бюрото.

— Не желая да говоря за това! Какво ви става на всички? Вчера пак ми се наложи да разказвам за същото нещо на Маги Холоуей. Тези звънчета са заключени в склада ми и там ще си останат. Няма да говоря за това. Ясно ли е? — Лицето му беше пребледняло от гняв.

Бележки

[1] Навечерието на празника Вси светии. — Б.пр.