Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (83)

81

В единадесет и тридесет шефът на полицията Брауър и детектив Хагърти влязоха в „Латъм Майнър“. Очевидно обитателите там знаеха, че нещо ставаше. Бяха се събрали на малки групички в коридора и библиотеката.

Полицаите усетиха любопитните погледи, които ги проследиха, докато прислужницата ги водеше към крилото с офисите.

Д-р Лейн любезно ги поздрави.

— Влизайте направо. На вашите услуги съм. — Посочи им къде да седнат.

Изглежда ужасно, помисли си Хагърти, като видя кървясалите очи, сивите линии около устата на доктора и избилата по челото му пот.

— Д-р Лейн, засега само ще ви зададем няколко въпроса, нищо повече — започна Брауър.

— Нищо повече от какво? — попита Лейн, като се опитваше се да се усмихне.

— Докторе, преди да заемете този пост, няколко години сте бил безработен. Защо стана така?

Лейн остана безмълвен за миг, после отвърна тихо:

— Подозирам, че вече знаете отговора на този въпрос.

— Предпочитаме да чуем вашата версия — каза му Хагърти.

— Моята версия, както се изразихте, е, че в „Колъни Нърсинг Хоум“, където аз бях лекуващ лекар, избухна грипна епидемия. Четири от жените трябваше да бъдат изпратени в болницата. Затова, когато и други получиха грипоподобни симптоми, аз, естествено, предположих, че са хванали същия вирус.

— Но не беше така — вметна тихо Брауър. — Всъщност, в крилото на старческия дом, където те са живеели, нещо с отоплението не е било наред и са се натровили с въглероден окис. Три от тях са починали. Не е ли вярно?

Лейн гледаше настрани. Не отговори.

— Не е ли вярно също, че според сина на една от тези жени загубата на ориентация при майка му едва ли би могла да се обясни с грип и той дори ви е помолил да проверите дали няма въглероден окис?

Лейн отново не отговори.

— Лишили са ви от правоспособност за груба нехайност и все пак сте успял да си осигурите този пост. Как стана това? — попита Брауър.

Устните на Лейн очертаха права линия.

— Защото хората в „Престиж Резидънс Корпорейшън“ се оказаха достатъчно справедливи да вземат предвид факта, че съм бил директор на твърде пренаселен дом с прекалено малък бюджет, че съм работил по петнадесет часа дневно и голяма част от гостите са били болни от грип, поради която причина грешно поставената диагноза е обяснима, както и че подалият оплакване мъж непрекъснато намираше недостатъци във всичко — от температурата на топлата вода, до скърцащите врати и неуплътнените прозорци.

Стана.

— Намирам тези въпроси за обидни. Предлагам ви веднага да напуснете сградата. И без това ужасно разстроихте гостите ни. Някой очевидно не се е сдържал да информира всички, че ще дойдете тук.

— Сигурно е била сестра Марки — подхвърли Брауър. — Моля да ми кажете къде мога да я открия.

Зелда Марки се държеше открито предизвикателно, докато седеше срещу Брауър и Хагърти в малката стая на втория етаж, която й служеше за кабинет. Лицето й с остри черти беше почервеняло от гняв, а очите й гледаха студено и злобно.

— Пациентите ми имат нужда от мен — рече тя язвително. — Знаят, че съпругът на Джанис Нортън е извършил самоубийство, чули са и слуха, че е вършила нещо незаконно тук. Те са дори още по-разстроени от обстоятелството, че мис Холоуей е изчезнала. Всички, които се запознаха с нея, много я харесаха.

— Вие харесахте ли я, мис Марки? — попита Брауър.

— Не я познавах достатъчно, за да започна да я харесвам. От няколкото ни разговора ми се стори много приятна.

— Мис Марки, вие сте приятелка на Ърл Бейтмън, нали? — попита Брауър.

— Според мен приятелството включва и близост. Познавам и се възхищавам на професор Бейтмън. Той, както и цялото му семейство, беше много загрижен за леля си, Алиция Бейтмън, която живееше в старческия дом „Сийсайд“, където по-рано работех.

— Всъщност, Бейтмънови са били доста щедри към вас, нали така?

— Разбираха, че се грижа прекрасно за Алиция и любезно настояха да ме възнаградят.

— Да-а. Бих искал да знам защо сте решили, че лекция за погребенията би могла да е интересна на живущите в „Латъм Майнър“? Не смятате ли, че и без това много скоро на всички тях именно това им предстои?

— Полицай Брауър, зная, че нашето общество изпитва ужас от думата „смърт“. Но старата генерация е с много по-силно развито чувство за реализъм. Поне половината от гостите ни са оставили подробни инструкции как да бъдат погребани и често дори се шегуват по този въпрос.

Поколеба се.

— Ще добавя също, че доколкото бях разбрала, професор Бейтмън възнамеряваше да говори за кралските погребения през вековете, което, естествено, е доста интересна тема. Ако се беше придържал към нея… — Спря за миг, после продължи: — Трябва да призная, че използването на звънчетата разстрои някои хора, но начинът, по който Сара Къшинг се отнесе с професор Бейтмън бе безобразен. Той не искаше да стори нищо лошо, а тя постъпи с него жестоко.

— Мислите ли, че той е бил много ядосан? — попита внимателно Брауър.

— Мисля, че се чувстваше унизен и после може би ядосан, да. Когато не изнася лекции, всъщност е много срамежлив човек.

Хагърти вдигна глава от бележките си. В гласа и изражението на сестрата се бяха появили нежни нотки, които не можеха да бъдат сбъркани. Интересно, помисли си. Беше сигурен, че и Брауър го беше забелязал. Приятелството включва и близост. Струва ми се, че дамата се възмущава твърде много, реши той.

— Сестра Марки, какво знаете за една скица, която мисис Нюела Мур е направила заедно с покойната мисис Грета Шипли?

— Абсолютно нищо — отвърна рязко тя.

— Била е в апартамента на мисис Шипли. Изглежда е изчезнала след смъртта й.

— Това е напълно невъзможно. Стаята или апартаментът се заключват веднага. Всички го знаят.

— Ъ-хъ. — Тонът на Брауър стана поверителен. — Сестра Марки, само между нас, какво мислите за д-р Лейн?

Тя го погледна рязко и мина известно време, преди да отговори.

— Стигнала съм до момента, в който дори с цената да засегна някого, когото много обичам, ще рискувам да загубя отново работата си, като говоря открито. Не бих позволила на д-р Лейн да лекува дори котката ми. Вероятно той е най-глупавият лекар, когото съм срещала, а повярвайте ми, аз съм работила с доста лекари.

Изправи се.

— Имала съм също така честта да работя с превъзходни лекари. Затова не мога да разбера как хората от „Престиж“ са избрали д-р Лейн за ръководител на резиденцията. И преди да сте ме попитали, ще ви кажа, че това е причината толкова често да наглеждам гостите, за които се безпокоя. Не мисля, че е в състояние да им осигури грижите, от които се нуждаят. Знам, че понякога това може да не им е приятно, но го правя само за тяхно собствено добро.