Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (53)

51

Нийл Стивънс и баща му започнаха да играят голф в седем часа и по пладне вече се бяха върнали в клуба. Този път Нийл чу вдигане на телефона още при второто позвъняване. Когато позна гласа на Маги, той въздъхна с облекчение.

Думите му звучаха несвързано дори в собствените му уши, докато разказваше как й бе телефонирал след заминаването й в петък, как после бе отишъл при Джими Ниъри, за да се опита да узнае името на Нюела, така че да може да я открие тук, как бе научил за смъртта на мащехата й и толкова съжалявал…

— Маги, трябва да те видя. Днес — завърши той. Долови колебанието й, чу я да казва, че трябва да си остане вкъщи и да приключи с подреждането на личните вещи на Нюела.

— Колкото и да си заета, все пак ще трябва да вечеряш — възрази той. — Маги, ако не ми позволиш да те изведа, ще пристигна пред дома ти заедно с вечерята. — После се сети за мъжа с ягуара. — Освен ако няма някой друг, който вече да го прави — добави той.

След отговора й на лицето му грейна усмивка.

— В седем часа? Страхотно. Открих чудесен ресторант за омари.

— Доколкото виждам, се свърза с тази твоя Маги — отбеляза сухо Робърт Стивънс, когато Нийл го настигна на вратата на клуба.

— Да, свързах се. Довечера ще се видим за вечеря.

— Е, добре, ще се радваме да я вземеш с нас. Знаеш, че довечера ще празнуваме рождения ден на майка ти в клуба.

— Рожденият й ден е утре — възрази Нийл.

— Благодаря ти, че ми каза! Ти помоли да го празнуваме днес. Искаше да си заминеш обратно утре следобед.

Нийл стоеше с ръка на устата, сякаш потънал в мисли. После мълчаливо поклати глава. Робърт Стивънс се усмихна.

— Доста хора смятат майка ти и мен за приятна компания.

— Компанията ви наистина е приятна — отбеляза вяло Нийл. — Сигурен съм, че на Маги ще й хареса с вас.

— Не се и съмнявам. Сега да си вървим вкъщи. Една друга моя клиентка, Лора Арлингтън, ще дойде в два. Искам да прегледаш онова, което е останало от акциите й и да видиш дали не можеш да й препоръчаш някакъв начин за увеличаване на дохода й. „Благодарение“ на онзи отвратителен брокер положението й наистина е лошо.

Два часа по-късно Нийл седеше с мисис Арлингтън в кабинета на баща си. Положението й наистина е лошо, помисли си той. Бе притежавала стабилни акции, носещи добри дивиденти, но ги беше продала всичките, за да хвърли парите в едно от многото рисковани предприятия. Преди десет дни убедили мисис Арлингтън да купи сто хиляди акции от някакво съмнително предприятие по пет долара едната. На следващата сутрин акциите се покачили на пет долара и четвърт, но до следобеда започнали да падат стремглаво. Сега струваха по-малко от долар.

Значи петстотин хиляди долара в акции са сведени до около осемдесет хиляди и то при положение, че се намери купувач, помисли си Нийл, като погледна със съжаление през бюрото към пепелявото лице на жената, чиито сплетени пръсти и приведени рамене издаваха тревогата й. Тя е на възрастта на мама, помисли си той, а в момента изглежда с двадесет години по-възрастна.

— Положението е доста лошо, нали? — попита мисис Арлингтън.

— Страхувам се, че е така — отвърна Нийл.

— Разбирате ли, това бяха парите, които смятах да използвам при освобождаването на някой от по-големите апартаменти в „Латъм Майнър“. Но винаги съм се чувствала виновна при мисълта да употребя всичките тези пари за себе си. Имам три деца и когато Дъглас Хенсън се оказа толкова убедителен, а мисис Даунинг ми потвърди колко пари е спечелила за по-малко от седмица с негова помощ, си помислих, е, добре, ако удвоя парите, ще мога да оставя нещо на децата, както и да живея в „Латъм Майнър“.

Опита се да сдържи сълзите си.

— А после миналата седмица не само загубих парите си, но на следващия ден ми се обадиха, че един от големите апартаменти бил свободен, онзи, който трябвало да вземе Нюела Мур.

— Нюела Мур ли? — бързо повтори Нийл.

— Да, жената, която беше убита миналата седмица. — Мисис Арлингтън попи с кърпичка сълзите, които повече не можеше да сдържа. — Сега изгубих апартамента, а децата не само няма да получат наследство, но на едно от тях може да му се наложи и да ме приюти.

Поклати глава.

— Знам го от седмица, но писменото потвърждение за покупката на акциите, което получих тази сутрин, просто ме довърши. — Попи сълзите си. — Е, стига.

Лора Арлингтън се изправи и се опита да се усмихне.

— Вие наистина сте толкова симпатичен млад мъж, колкото баща ви непрекъснато ни повтаря, че сте. Значи смятате, че просто трябва да задържа онова, което е останало от акциите ми?

— Да — отвърна Нийл. — Съжалявам за случилото се, мисис Арлингтън.

— Е, да си помислим за всички хора по света, които не притежават половин милион долара, за да ги „профукат“, както би се изразил внукът ми. — Очите й се разшириха. — Не мога да повярвам, че го казах! Извинете ме.

После на устните й заигра лека усмивка.

— Но знаете ли какво? Чувствам се много по-добре, след като споделих всичко това. Майка ви и баща ви искаха да се отбия при тях. Мисля, че ще е по-умно да си вървя. Благодарете им от мое име, моля.

Когато тя си тръгна, Нийл се върна в къщата. Родителите му бяха на верандата.

— Къде е Лора? — попита разтревожено майка му.

— Знаех, че няма да иска да се отбие тук — отбеляза Робърт Стивънс. — Едва започва да проумява колко много неща са се променили за нея.

— Тя е от голяма класа — каза разпалено Нийл. — Бих искал да удуша онзи мошеник, Дъглас Хенсън. Кълна се обаче, че първото нещо, което ще направя в понеделник, е да изровя всичко за него, за да мога да го притисна и ако има начин да бъде подадено оплакване срещу него в SEC^[1], повярвайте ми, ще го направя.

— Чудесно! — отвърна ентусиазирано Робърт Стивънс.

— С всеки изминал ден все повече и повече ми заприличваш на баща си — рече сухо Долорес Стивънс.

По-късно, докато Нийл гледаше мача между Янките и Ред Сокс, той усети, че го тормози усещането за нещо пропуснато при преглеждането на акциите на мисис Арлингтън. Нещо не беше наред, нещо извън лошо направената инвестиция. Но какво? — зачуди се той.