Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (49)

47

Д-р Лейн, Нийл Стивънс и баща му завършиха обиколката си на „Латъм Майнър“ при входа на трапезарията. Нийл чу бръмченето на разговорите, видя оживените лица на добре облечените възрастни хора и оцени по достойнство цялостната обстановка в красивото помещение. Сервираха келнери с бели ръкавици и навсякъде се носеше ароматът на прясно изпечен хляб.

Лейн взе едно меню и го подаде на Нийл.

— Днес за основно ястие изборът е между доувърска писия с бели аспержи и пилешка салата — обясни той. — За десерт може да се избере студено кисело мляко или шербет с домашни бисквити. — Усмихна се. — Бих могъл да добавя, че това е типично меню. Готвачът ни е не само майстор в приготвянето на специалитети, но и на диетични ястия.

— Впечатляващо — отвърна Нийл и кимна доволно.

— Нийл, запазили сме игрището за след тридесет минути — напомни на сина си Робърт Стивънс. — Не смяташ ли, че видяхме достатъчно?

— И което е по-важно — добави любезно д-р Лейн, — мислите ли, че бихте могли да препоръчате свободния апартамент на клиентите си? Без да желая да ги насилвам, мога да ви кажа, че няма да остане празен задълго. Семейните двойки предпочитат по-големите ни жилища.

— Ще говоря с клиентите си в понеделник, когато се върна в Ню Йорк — отвърна Нийл. — Мястото е много впечатляващо. Непременно ще им изпратя проспекта и ще ги посъветвам да дойдат и сами да разгледат всичко.

— Прекрасно — зарадва се искрено д-р Лейн, когато Робърт Стивънс нарочно вдигна часовника си, завъртя се и тръгна надолу по коридора към външната врата. Нийл и д-р Лейн го последваха. — Обичаме при нас да се настаняват семейни двойки — продължи д-р Лейн. — Повечето от гостите са вдовици, но това не означава, че не обичат наоколо да има мъже. Всъщност, дори между някои от неженените ни гости са се завързвали романи.