Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moonlight Becomes You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012 г.)
Разпознаване и корекция
beertobeer (2012 г.)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Лунната светлина ти отива

ИК „Албор“, София, 1996

Американска. Първо издание

Превод: Станислава Миланова

Редактор: Албена Попова

Художник на корицата: Златан Рангелов

Компютърно оформление на корицата: „ЗЕМ — Софт“

ISBN 954-8272-46-6

История

  1. — Добавяне

57

Маги бързо се отдалечи от гроба на Грета Шипли с мушнати дълбоко в джобовете на якето й ръце и с очи, невиждащи пътеката, по която вървеше.

С всяка фибра на тялото си тя се чувстваше поразена и разтърсена. Беше го открила, заровено толкова надълбоко, че ако не беше опипала с длани всеки сантиметър пръст в основата на паметника, можеше и да не го забележи.

Звънче! Точно като онова, което беше взела от гроба на Нюела. Като звънчетата на гробовете на другите жени. Като звънчетата, които богатите викторианци слагали на гробовете си в случай, че ги погребат, докато още са живи.

Кой беше дошъл тук след погребението и бе сложил това нещо на гроба на мисис Шипли? — зачуди се тя. — И защо!

Лаям й беше казал, че братовчед му Ърл имал дванадесет такива звънчета, предназначени да илюстрират лекциите му. Той също така бе изтъкнал, че Ърл явно изпитвал огромно удоволствие от факта, че бе изплашил жените в „Латъм Майнър“, раздавайки им звънчетата по време на беседата си там.

Дали по този начин Ърл не си правеше някаква странна шега? — запита се Маги. — Като слагаше звънчета на гробовете на обитателки на „Латъм Майнър“?

Възможно е, реши тя, като стигна до колата си. Може би по този извратен и откачен начин си отмъщаваше за публичната обида, нанесена му от дъщерята на мисис Бейнбридж. Според Лаям, Сара събрала звънчетата, запокитила ги по Ърл и после направо го изхвърлила от резиденцията.

Отмъщението бе логично, макар и отвратително като обяснение. Радвам се, че махнах звънчето от гроба на Нюела, помисли си Маги. Ще ми се да се върна и да взема и останалите — особено онова от гроба на мисис Шипли.

Но реши да не го прави, поне засега. Искаше да бъде сигурна, че наистина не са нищо повече от един детински, ужасен акт на отмъщение от страна на Ърл.

Ще се дойда някой друг път, реши тя. Освен това, трябва да се прибирам. Нийл каза, че ще пристигне в два.

 

 

Докато караше по улицата си, забеляза, че пред къщата бяха паркирани две коли. Сви по алеята и видя Нийл и баща му да седят на стъпалата на верандата с комплект инструменти помежду им.

Мистър Стивънс махна снизходително на извиненията й.

— Не си закъсняла. Два без една минута е. Ако синът ми не греши, което е напълно възможно, той спомена, че е обещал да бъдем тук в два.

— Очевидно правя много грешки — рече Нийл, като гледаше право в Маги.

Тя пропусна забележката, отказвайки да се хване на уловката в нея.

— Много е мило от страна на двама ви да дойдете — каза искрено тя. Отключи вратата и ги пусна вътре.

Робърт Стивънс огледа външната врата, докато я затваряше.

— Трябва да се уплътни — отбеляза той. — Много скоро този океански въздух ще стане доста студен и вятърът ще бъде леден. Сега бих искал да започна със задната врата, за която ми говореше Нийл, а после ще проверим всички затварящи механизми на прозорците и ще видим дали някой не трябва да бъде сменен. Нося няколко за всеки случай, но ще дойда пак, ако трябват повече.

Нийл стоеше зад Маги. Усещайки близостта му, тя отстъпи встрани, когато той се обади:

— Угоди му, Маги. След Втората световна война дядо ми направил скривалище в случай на атомна бомба. Като деца с приятелите ми се събирахме в него. Дотогава хората бяха осъзнали, че тези скривалища ще са толкова безполезни в случай на атомна война, колкото слънчев чадър при ураган. Моят баща е наследил от своя баща максимата „готви се за най-лошото“. Винаги се готви за най-невероятни неща.

— Абсолютно вярно — съгласи се Робърт Стивънс. — И бих добавил, че в тази къща невероятното се случи преди десет дена.

Маги видя как Нийл се намръщи и бързо каза:

— Много съм ви благодарна, че дойдохте.

— Ако искаш да си свършиш някоя работа, няма да ти пречим — предложи й Робърт Стивънс, когато влязоха в кухнята и той отвори чантата с инструменти и ги подреди върху масата.

— Мисля, че трябва да останеш с нас — настоя Нийл. — Може да се наложи да те питаме за нещо. — После бързо добави: — Не изчезвай, Маги.

Като го гледаше, както беше облечен в жълто-кафява риза, маскировъчен панталон и маратонки, на Маги й се прииска фотоапаратът да е в ръцете й. Даде си сметка, че в Нийл имаше нещо, което никога преди не беше забелязвала в Ню Йорк. Днес от него не се излъчва предупреждението: „Не нахлувай в моя свят“, помисли си тя. Изглежда така, сякаш наистина се интересува от чувствата на другите хора. Дори от моите чувства.

Челото му бе набраздено от безпокойство и загриженост, а тъмнокафявите му очи гледаха по същия въпросителен начин, който Маги бе забелязала предишната вечер.

После, когато баща му се зае с бравата на старата врата, Нийл промърмори тихо:

— Маги, виждам, че нещо те безпокои. Много бих искал да ми кажеш какво.

— Нийл, дай ми голямата отвертка — нареди баща му.

Маги се настани в един стар сгъваем стол.

— Ще ви погледам. Може да науча нещо полезно.

Близо час баща и син работиха, като минаваха от стая в стая, проверяваха прозорци, затягаха някои затварящи механизми, отбелязваха други за смяна. В ателието Робърт Стивънс помоли да разгледа глинените скулптури на масата. Когато Маги му показа започнатия бюст на Грета Шипли, той рече:

— Чух, че напоследък не се чувствала добре. Последния път, когато я видях, тя бе доста весела, дори в приповдигнато настроение.

— Това Нюела ли е? — попита Нийл, като сочеше другия бюст.

— Има още много работа по него, но това наистина е Нюела. Надявам се пръстите ми да уловят нещо, което самата аз не съзнавам. Тя винаги имаше такова радостно излъчване, а ето че сега не мога да го уловя.

Когато слизаха надолу, Робърт Стивънс посочи стаята на Нюела.

— Надявам се, че възнамеряваш да се преместиш там — каза той. — Двойно по-голяма е от спалнята за гости.

— Всъщност, наистина имам такова намерение — призна Маги.

Мистър Стивънс застана до вратата.

— Това легло трябва да бъде срещу прозорците, а не където е сега.

Маги бе впечатлена.

— Възнамерявам да го сложа там.

— Кой ще ти помогне?

— Мислех си да го избутам. По-силна съм, отколкото изглеждам.

— Шегуваш се! Да не искаш да кажеш, че си смятала да преместиш това масивно кленово легло сама? Хайде, Нийл, ще започнем с леглото. Къде да ти преместим скрина, Маги?

Нийл спря за миг, само колкото да вметне:

— Не го приемай лично. Той е такъв с всички.

— Всички, които са ми симпатични — поправи го баща му.

За по-малко от десет минути мебелите бяха пренаредени. Докато гледаше, Маги мислеше как щеше да поднови стаята. Старите тапети трябваше да се сменят, реши тя. А и подът имаше нужда от изцикляне, след което щеше да намери местни черги, с които да замени износения зелен килим.

Отново вия гнездото, помисли си.

— Окей, това е — обяви Робърт Стивънс.

Маги и Нийл го последваха по стълбите, когато каза:

— Аз тръгвам. Едни приятели ще се отбият на чашка малко по-късно. Нийл, ще дойдеш ли следващия уикенд?

— Разбира се — отвърна Нийл. — Отново ще си дам почивка в петък.

— Маги, ще дойда да дооправя прозорците, но първо ще ти се обадя — рече Робърт Стивънс, докато вървеше към вратата. Озова се в колата си, преди Маги да успее да му благодари.

— Прекрасен е — каза тя, докато гледаше как колата му изчезва от погледа й.

— Колкото и невероятно да звучи, аз също мисля така — отвърна Нийл усмихнато. — Някои хора, разбира се, го намират за нетърпим. — Направи кратка пауза. — Тази сутрин била ли си на гроба на мащехата си, Маги?

— Не, не съм била. Какво те кара да смяташ така?

— Защото коленете на панталона ти са изцапани с кал. Сигурен съм, че не си се занимавала с градинарство в тези дрехи.

Маги осъзна, че след като бе прекарала в компанията на Нийл и баща му известно време, тя се беше отърсила или поне бе потиснала огромното безпокойство, което откритото на гроба на Грета Шипли звънче бе предизвикало. Въпросът на Нийл бързо върна тревогата й.

Не можеше обаче да говори за това сега, не и с Нийл, не и с когото и да било, реши тя — наистина не можеше. Не и преди да измисли някакъв начин да разбере дали Ърл Бейтмън бе отговорен за поставянето на звънчетата.

Като забеляза промяната в изражението й, Нийл настоя:

— Маги, какво, по дяволите, става? — попита той с нисък и напрегнат глас. — Ядосана си ми и не знам защо, освен, че не ти се обадих навреме, за да взема телефонния ти номер, преди да заминеш. Няма да си го простя до края на живота. Ако знаех какво се е случило, щях да бъда тук до теб.

— Така ли? — Маги поклати глава и се извърна настрани. — Нийл, опитвам се да се справя с много неща, неща, които изглеждат лишени от смисъл и може да са продукт на свръхактивното ми въображение. Но това са работи, с които трябва да се преборя сама. Може ли засега да оставим този въпрос?

— Предполагам, че нямам избор — отвърна Нийл. — Виж, трябва да тръгвам. Налага се да се подготвя за срещата на управителния съвет утре сутринта. Но утре ще ти се обадя и ще пристигна тук в четвъртък следобед. Нали ще останеш до следващата неделя?

— Да — промърмори Маги и добави на себе си: „А може би дотогава ще съм отговорила на някои от въпросите си за Ърл Бейтмън и за тези звънчета и…“

Мислите й бяха прекъснати от внезапно появилата се в главата й картина на „Латъм Майнър Резидънс“.

— Нийл, снощи спомена, че с баща ти вчера сте ходили в „Латъм Майнър“. Разглеждал си двустайния апартамент за клиентите си, нали?

— Да, защо?

— Нюела едва не купи този апартамент. Не каза ли, че и някаква друга жена поискала да го вземе, но не могла, защото загубила парите си в лошо инвестиране?

— Точно така. И същият този човек е подлъгал друга таткова клиентка, която е в списъка на чакащите за „Латъм Майнър“ — Кора Гебарт. Това е още нещо, за което смятам да се погрижа тази седмица. Ще разследвам влечугото, накарало двете жени да направят тези инвестиции и ако успея да открия нещо, в което да обвиня Дъг Хенсън, ще го предам на SEC. Маги, какво има?

— Дъг Хенсън! — възкликна Маги.

— Да. Защо? Познаваш ли го?

— Всъщност не, но ми кажи каквото откриеш за него — отвърна тя, спомняйки си, че беше обещала на Хенсън да не говори с никого за предложението му. — Просто съм чувала името му.

— Е, не инвестирай чрез него — рече мрачно Нийл. — Окей, трябва да тръгвам. — Наведе се и я целуна по бузата. — Заключи вратата след мен.

Не чу стъпките му по стъпалата на верандата и чак изщракването на резето й извести, че къщата е в безопасност.

Проследи го с поглед как потегля. Предните прозорци гледаха на изток и късните следобедни сенки вече се прокрадваха през гъстите листа на дърветата.

Изведнъж къщата стана тиха и празна. Маги погледна кремавия си панталон и видя мръсните ивици, за които я беше попитал Нийл.

Ще се преоблека и ще се кача в ателието за малко, реши тя. Утре сутринта ще почистя пода на гардероба и ще преместя нещата си в стаята на Нюела. Имаше толкова много въпроси, които й се искаше да зададе на Нюела. Може би докато дооформяше чертите й с глината, щеше да успее да установи някаква връзка с нея. И може би ще ми се удаде да усетя чрез пръстите си онова, за което не успяхме да поговорим, помисли си тя.

Би й задала въпроси, които трябваше да намерят своите отговори, като например:

— Нюела, имаше ли някаква причина, поради която се страхуваше да отидеш да живееш в „Латъм Майнър“?