Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (70)

68

Когато се прибра, Маги дълго стоя на верандата, като си поемаше дълбоко въздух, вдишвайки свежия, чист, солен аромат на океана. Струваше й се, че след посещението в музея миризмата на смърт е заседнала в ноздрите й.

Ърл Бейтмън се забавляваше със смъртта, помисли си тя, и усети как по гърба й пробяга тръпка на отвращение. Харесва му да говори за нея, да я пресъздава.

Лаям й беше споменал, че Ърл истински се наслаждавал, докато разказвал колко изплашени били обитателите на „Латъм“, когато ги накарал да вземат в ръце звънчетата. Тя разбираше уплахата им, макар че според версията на Ърл за инцидента той е бил разстроеният и това го е накарало да прибере звънчетата в склада на третия етаж.

Може би и двете неща са верни, помисли си тя. Може да му е било приятно да ги изплаши, но сто на сто се е вбесил, когато са го изхвърлили.

Беше изпълнен с такова желание да й покаже всичко в онзи странен музей. Защо тогава не й беше предложил да й покаже и звънчетата? — зачуди се тя. Сигурно не беше само заради болезнените спомени за случилото се в „Латъм Майнър“.

Дали пък причината не беше, че ги слагаше на гробовете на жени от резиденцията — жени, които може да са били сред публиката вечерта на лекцията? Хрумна й друга мисъл. Дали Нюела беше присъствала на тази лекция?

Маги осъзна, че притискаше здраво тялото си с ръце и всъщност трепереше. Когато се обърна да влезе в къщата, взе бележката, която беше оставила за шефа на полицията Брауър. Щом се озова вътре, първото нещо, което видя, бе сложената в рамка снимка, която Ърл й беше донесъл.

Взе я.

— О, Нюела — промърмори тя на глас, — Фин-ю-ела. — Взря се в снимката. Би било възможно да я изреже, така че Нюела да остане сама, а после щеше да я увеличи.

Когато бе започнала скулптурата на Нюела, бе събрала всъщност най-скорошните снимки, които успя да намери из къщата. Никоя обаче не можеше да се сравнява с тази; щеше да й е от голяма полза в последните фази на оформяне на бюста. Сега щеше да я отнесе горе, каза си тя.

Шефът на полицията Брауър беше я предупредил, че ще се отбие този следобед, но вече минаваше пет. Реши да отиде да поработи малко върху скулптурата. Но докато се качваше към ателието, Маги си спомни думите на Брауър, че щял да се обади, преди да тръгне. От ателието нямаше да чуе телефона.

Знам какво ще направя, помисли си Маги, докато минаваше покрай спалнята. Тъкмо сега е моментът да разчистя пода на гардероба. Само ще занеса снимката горе и ще се върна.

В ателието извади снимката от рамката и грижливо я прикачи за дъската, подпряна на масата. После включи подвижната лампа и внимателно огледа снимката.

Фотографът сигурно им е казал да се усмихнат, помисли си тя. Усмивката бе присъща на Нюела. Ако нещо липсва на тази снимката, то е, че не е направена в достатъчно близък план, за да си проличи онова, което забелязах в очите й онази вечер.

Застаналият до Нюела Ърл Бейтмън изглеждаше притеснен, напрегнат, с несъмнено пресилена усмивка. И все пак, помисли си тя, в него нямаше нищо, което да подсказва ужасната му вманиаченост, която се бе разкрила днес следобед.

Спомни си, че веднъж Лаям й беше споменал за някакви случаи на лудост, които от време на време се появявали в семейството. Тогава беше приела думите му като шега, но сега вече не беше сигурна.

Лаям вероятно никога през живота си не е излизал лошо на снимка, помисли си тя, докато продължаваше да оглежда фотографията. Има голяма прилика между братовчедите, най-вече в структурата на лицето. Но онова, което изглежда странно в Ърл, придава чар на Лаям.

Имах такъв късмет, че Лаям ме заведе на онова парти и забелязах там Нюела, размишляваше тя, докато слизаше надолу по стълбите. Спомни си как едва не я беше пропуснала, решавайки да се прибере вкъщи, след като Лаям се бе оказал толкова зает да тича от една група братовчеди към следващата. Наистина се беше почувствала пренебрегната онази вечер.

Със сигурност обаче той промени отношението си, откакто пристигнах тук, заключи тя.

Колко трябва да кажа на полицай Брауър, когато дойде? — запита се. Дори Ърл Бейтмън да е този, който слага звънчетата на гробовете, в това няма нищо незаконно. Но защо ще лъже, че звънчетата са в склада?

Влезе в спалнята и отвори вратата на гардероба. Единствените дрехи, които продължаваха да висят там, бяха синият вечерен костюм, с който беше облечена Нюела вечерта в „Дъ фор Сийзънс“ и бледозлатистият шлифер, който бе закачила вътре, когато Нийл и баща му преместваха леглото.

Всеки сантиметър от пода на гардероба обаче бе покрит с обувки и ботуши — повечето безредно нахвърляни.

Маги седна на пода и започна да ги сортира. Някои от обувките бяха доста износени и тя ги мяташе зад себе си, за да ги изхвърли. Други обаче като чифта, който, доколкото си спомняше, Нюела носеше на партито, бяха и нови, и доста скъпи.

Вярно, Нюела не беше подредена, но и никога не би захвърлила нови обувки по този начин, реши Маги. Изведнъж дъхът й секна. Знаеше, че чекмеджетата на бюрото бяха преровени от убиеца на Нюела, но дали не беше отделил време да рови и из обувките й?

Телефонът иззвъня и тя подскочи. Сигурно е полицай Брауър, помисли си тя, и осъзна, че изобщо нямаше да й е неприятно да се види с него.

Вместо Брауър обаче се обаждаше детектив Джим Хагърти, за да я уведоми, че шефът му би искал да отложат срещата за рано утре сутринта.

— Лара Хорган, щатската съдебна лекарка, иска да дойде с него, а в момента и двамата са навън по спешност.

— Всичко е наред — отвърна Маги. — Ще бъда тук утре сутринта. После, като си спомни колко спокойно се беше чувствала с детектив Хагърти, когато той се беше отбил да я види, тя реши да го попита за Ърл Бейтмън.

— Детектив Хагърти — започна тя, — този следобед Ърл Бейтмън ме покани да разгледам музея му. — Внимателно подбра думите си. — Това е много необичайно хоби.

— Бил съм там — отвърна Хагърти. — Доста интересно място. Предполагам, че все пак не е толкова необичайно хоби За Ърл, като се вземе предвид фактът, че е от семейство, което от четири поколения се занимава с погребална дейност. Баща му остана много разочарован, че не пожела да продължи бизнеса. Но може да се каже, че по свой собствен начин той го е направил. — Засмя се.

— Предполагам, че е така. — Маги отново заговори бавно, премервайки думите си. — Знам, че лекциите му имат голям успех, но разбрах, че се е случил един неприятен инцидент в „Латъм Майнър“. Чули ли сте за него?

— Дочух нещо и ако бях на възрастта на онези хора, не бих искал да слушам за погребения, а вие?

— Аз също.

— Не съм ходил на нито една от лекциите му — продължи Хагърти, после сниши глас. — Не съм клюкар, но хората тук сметнаха, че идеята за музея е откачена. Напук на всичко, Бейтмънови обаче могат да купят и да продадат повечето Мурови. Ърл може да няма вид на богат, но разполага с доста пари. Наследил ги е по линия на баща си.

— Разбирам.

— Кланът „Мур“ го нарича братовчеда куку, но според мен го правят, защото му завиждат.

Маги си помисли за Ърл — такъв, какъвто го беше видяла днес: втренчен зад нея към мястото, където бе лежало тялото на Нюела; френетично мъкнещ я от една експозиция към друга; седнал в катафалката с прикован в нея поглед.

— А може би е, защото го познават прекалено добре — забеляза тя. — Благодаря, че се обадихте, детектив Хагърти.

Затвори, като се благодареше, че беше решила да не говори за звънчетата. Бе сигурна, че Хагърти през смях би приписал призрачното им появяване на гробовете на друга ексцентричност на един богаташ.

Маги се зае отново със задачата да сортира обувките. Този път реши, че най-лесно би било просто да сложи повечето от тях в чували за смет. Износени обувки, при това малки и тесни едва ли щяха да са от полза на когото и да било.

Подплатените с кожа ботуши обаче си струваше да запази. Левият бе паднал, но десният стоеше изправен. Взе левия и го сложи до себе си, после се пресегна за другия.

Вдигна го и чу отвътре приглушен звън.

— О, Господи, не!

Още преди да се насили да бръкне в подплатената с кожа вътрешност, тя знаеше какво щеше да намери. Пръстите й се сключиха над хладен метал и докато издърпваше предмета, тя бе сигурна, че е открила онова, което убиецът на Нюела беше търсил — липсващото звънче.

Нюела го е взела от гроба на мисис Райнлендър, помисли си тя, докато мозъкът й работеше с непоколебимост, която не се влияеше от треперещите й ръце. Погледна го втренчено — бе точно копие на звънчето, което беше взела от гроба на Нюела.

По ръба му имаше засъхнала пръст. Миниатюрни частички мека пръст се изсипаха през пръстите й.

Маги си спомни, че в джоба на златистия шлифер също имаше пръст, а когато закачаше вечерния костюм онзи ден й се беше сторило нещо да пада.

Нюела е била облечена с шлифера, когато е взела това звънче от гроба на мисис Райнлендър, каза си тя. Сигурно се е изплашила. Оставила го е в джоба си нарочно. Дали в деня, когато го е открила, деня, преди да умре, е променила и завещанието си, зачуди се Маги?

Дали то по някакъв начин е потвърдило съмненията, които Нюела вече е имала спрямо резиденцията?

Ърл твърди, че поръчаните от него звънчета са в склада на музея. Ако и дванадесетте все още са там, то може би някой слагаше други върху гробовете, заключи тя.

Маги знаеше, че Ърл се беше върнал в Провидънс. И че ключът за музея се намираше под саксията на верандата. Дори да съобщеше на полицията за звънчетата, те нямаше да имат законно право да влязат в музея и да търсят дванадесетте звънчета, за които Ърл твърдеше, че са там, при положение, че приемеха думите й насериозно, разбира се, което вероятно нямаше да стане.

Но той наистина ми предложи да посещавам музея по всяко време, за да се опитам да измисля нагледни материали за телевизионните му предавания, помисли си Маги. Ще взема фотоапарата си. Това ще ми послужи като извинение, ако случайно някой ме види.

Аз обаче не искам никой да ме види, каза си тя. Ще изчакам да се стъмни, после ще отида с колата дотам. Има само един начин да бъда сигурна. Ще погледна в склада за кутията със звънчетата. Обзалагам се, че няма да намеря повече от шест в нея.

И ако е така, ще знам, че е лъжец. Ще направя снимки, за да мога да ги сравня със звънчетата на гробовете и с двете, които имам.

После утре, когато дойде полицай Брауър, ще му дам лентата, реши тя, и ще му съобщя, че според мен Ърл Бейтмън е намерил начин да си отмъсти на обитателите на „Латъм Майнър“. И го прави с помощта на сестра Зелда Марки.

Отмъщение? Маги замръзна, щом си даде сметка за какво по-точно мислеше. Да, оставянето на звънчета върху гробовете на обитателки на резиденцията, участвали в унижаването му, би било форма на отмъщение. Но дали това е било достатъчно за Ърл? Или по някакъв начин бе свързан и със смъртта им? А и онази сестра Зелда Марки — очевидно тя пък бе свързана по някакъв начин с Ърл. Дали би могла да му е съучастничка?