Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (47)

45

Като част от издирванията си за серията лекции Ърл Бейтмън бе започнал да прави копия на стари надгробни плочи, получени чрез натъркване върху хартия. Това бе станало предмет на една от беседите му.

— Днес върху надгробните паметници се записва минимална информация — обясняваше той. — Само датите на раждането и на смъртта, ако трябва да бъдем точни. Но в предишните векове на тези паметници е можело да се прочетат чудесни истории. Някой са мъчителни, други — забележителни като случая с морския капитан, погребан заедно с петте си жени — никоя, от които, бих могъл да добавя, не е живяла повече от седем години, след като се била омъжила за него.

В този момент обикновено го възнаграждаваха с вълна от смях.

— Други паметници — продължаваше той, — предизвикват благоговението ни с величието си и с историята, която предават.

Тогава споменаваше за параклиса в Уестминстърското абатство, където кралица Елизабет I бе погребана само на около метър от братовчедка си, която наредила да обезглавят — Мери, кралицата на Шотландия.

— И още нещо интересно — добавяше той, — в Кетчъкън, Аляска, през деветнадесети век на гробището „Тъмстоун“ имало запазен парцел за „Опетнените гълъбици“, както наричали младите жени, живеещи в бордеите.

Този петък сутринта Ърл подготвяше резюме на лекциите, които предлагаше да изнесе по кабелната телевизия. Когато стигна до темата за отпечатъците от надгробни плочи, си спомни, че имаше намерение да потърси още интересни паметници; после, съзнавайки, че денят бе чудесен, реши да посети най-старите части на гробищата „Сейнт Мери“ и „Тринити“.

Караше по водещия към гробищата път, когато забеляза едно черно волво комби да излиза от портите и да свива в обратната посока. Маги Холоуей притежаваше кола същия модел и цвят, помисли си той. Дали не бе дошла да посети гроба на Нюела?

Вместо да отиде в старата част, той подкара наляво и сви нагоре по хълма. Пит Браун, гробищен служител, с когото се беше запознал при честите си обикаляния сред старите надгробни паметници, почистваше от бурени пътеката близо до гроба на Нюела.

Ърл спря колата и отвори прозореца.

— Доста е спокойничко тук, Пит — подхвърли той. Това бе стара шега помежду им.

— Наистина е така, професоре.

— Стори ми се, че видях колата на доведената дъщеря на мисис Мур. Гроба ли посети? — Беше сигурен, че всички знаят подробностите около смъртта на Нюела. Нямаше чак толкова много убийства в Нюпорт.

— Хубава дама, слаба, с тъмна коса, млада?

— Прилича ми на Маги.

— Да. И явно познава половината от гостите ни — каза Пит и се засмя. — Един от нашите я видял да ходи от гроб на гроб да слага цветя. Останалите момчета също са я забелязали. Бива си я.

Е, не е ли интересно това? — помисли си Ърл.

— Всичко хубаво, Пит — сбогува се той и му махна, докато потегляше бавно. Като знаеше, че всевиждащите очи на Пит Браун го следят, продължи към старата част на „Тринити“ и започна да се разхожда сред гробовете от седемнадесети век.