Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (30)

28

Маги прекара почти два часа на гробищата „Сейнт Мери“ и „Тринити“. На няколко от местата, които искаше да снима, се извършваха погребения, така че тя изчакваше опечалените да си тръгнат, преди да извади фотоапарата си.

Хубавият топъл ден бе в пълен контраст със зловещото й проучване, но тя бе настоятелна и посети отново всички гробове, на които бяха ходили с Грета Шипли, като направи снимки от всевъзможни ъгли.

Владееше я главно чувството, че беше забелязала нещо странно на гроба на мисис Райнлендър — последният, на който бяха спрели. Затова обърна реда, който вчера бяха следвали с мисис Шипли, като започна от гроба на мисис Райнлендър и завърши с този на Нюела.

Именно там малко момиченце на около осем-девет години се появи и застана наблизо, наблюдавайки я внимателно.

Когато изщрака филма, Маги се обърна към момиченцето:

— Здрасти, аз съм Маги — представи се тя. — Ти как се казваш?

— Мериан. Защо ти е притрябвало да снимаш тук?

— Ами, фотографка съм и работя по някои по-особени теми, а тази е една от тях.

— Искаш ли да снимаш гроба на дядо ми? Ето го там. — Тя посочи наляво към мястото, където няколко жени бяха застанали пред висока паметна плоча.

— Не, не днес. Всъщност, вече приключих. Но ти благодаря. И съжалявам за дядо ти.

— Днес е третата му годишнина. Ожени се отново на осемдесет и две. Мама казва, че жена му го е уморила.

Маги се опита да не се усмихне.

— Е, може би понякога става и така.

— Татко твърди, че след петдесет години живот с баба поне се е повеселил две години. Дамата, за която беше женен, сега си има нов приятел. Татко казва, че и на него годинките му са преброени.

Маги се засмя.

— Струва ми се, че татко ти е много забавен.

— Така е. Добре, трябва да вървя. Мама ми маха. Довиждане.

Този разговор би харесал на Нюела, помисли си Маги. Какво всъщност търся аз? — запита се тя, като гледаше втренчено надолу към гроба. Оставените от Грета Шипли цветя бяха започнали да увяхват, но иначе гробът изглеждаше съвсем като останалите. Въпреки това тя изщрака още един филм за всеки случай.

Следобедът мина бързо. След като разгледа картата, сложена на съседната седалка, Маги подкара към центъра на Нюпорт. Като професионален фотограф винаги предпочиташе сама да проявява филмите си и с огромно нежелание ги остави в едно фотоателие. В действителност нямаше друг избор. Не си беше донесла оборудването за проявяване; би било твърде сложно за толкова кратко пътуване. След като й обещаха, че снимките ще са готови за следващия ден, тя хапна един хамбургер с кока-кола в „Блек Ели Пъб“, после откри някакъв бутик на Темза Стрийт, където купи два пуловера с качулки — един бял и един черен, две дълги поли и кремаво немачкаемо сако в комплект с панталон. Заедно с дрехите, които си беше взела, тези неща щяха напълно да задоволят нуждите й при всичко, което би изникнало в Нюпорт през следващите десет дни. А освен това наистина й харесваха.

Нюпорт е интересен град, мислеше си тя, докато караше по Оушън Драйв към къщата на Нюела.

Моята къща, поправи сетя, все още учудена от този факт. Както вече знаеше, Малкълм Нортън се беше споразумял с Нюела да я купи. Той спомена, че иска да говори с мен, помисли си. Разбира се, сигурно ще е за къщата. Искам ли да я продам? — запита се тя. До снощи бих отговорила: „Вероятно“. Но сега, в този момент, като гледам чудесния океан и този прекрасен, старинен град на този хубав остров, не съм много сигурна.

Не. Ако трябваше да реша сега, заключи тя, не бих я продала.