Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (55)

53

Джанис и Малкълм Нортън бяха отишли с колата заедно на панихидата и погребението на Грета Шипли. И двамата бяха познавали мисис Шипли през целия си живот, макар никога да не бяха станали нещо повече от познати. Когато по време на химна за възхвала бе огледала насъбралите се, Джанис отново с горчивина си бе дала сметка за финансовата пропаст, която зееше между нея и толкова много от присъстващите.

Видя майката на Реджина Кар от едната страна. Реджина сега беше Реджина Кар Уейн. Тя беше съквартирантка на Джанис в „Дана Хол“, а после и двете бяха отишли във „Васар“. Сега Уес Уейн беше основен акционер и главен изпълнителен директор на „Крейтъс фармасютикълс“, така че със сигурност Реджина не работеше като счетоводителка в дом за старци.

Майката на Арлен Рендъл Грийн тихо хлипаше. Арлен беше още едно от нюпортските момичета от „Дана Хол“. Боб Грийн, неизвестен сценарист, когато Арлен се омъжи за него, сега беше могъщ холивудски продуцент. Вероятно точно в този момент тя пътешестваше някъде, помисли си Джанис и лицето й се изкриви от завист.

Имаше и други майки на нейни приятелки и познати. Всички те бяха дошли да се сбогуват със скъпата си приятелка Грета Шипли. По-късно, докато си тръгваше заедно с тях от гроба, тя слушаше с люта завист как се хвалеха една през друга, описвайки натоварения обществен живот на „момичетата“ и на своите внучки.

Изпита нещо близко до омраза, докато гледаше как Малкълм се втурва напред, за да настигне Маги Холоуей. Моят красив съпруг, помисли си тя с горчивина. Само да не бях изгубила цялото това време да се опитвам да го направя такъв, какъвто никога не би могъл да стане.

А наглед като че ли притежаваше всичко: добрия външен вид, безукорното потекло, прекрасното образование — „Роксбъри Летин“, „Уилямс“, право в „Кълъмбия“ — дори членство в „Менса“, където изискването за приемане бе коефициент на интелигентност на гений. Но накрая нито едно от тези неща не бе имало значение; въпреки всичките си преимущества, Малкълм Нортън бе бита карта.

Сега, отгоре на всичко, планира да ме изостави заради друга жена и не възнамерява да раздели с мен нито цент от печалбата, която се надява да осъществи чрез покупката на онази къща. Гневните й размишления бяха прекъснати, когато осъзна, че майката на Реджина говореше за смъртта на Нюела.

— Нюпорт не е като едно време — заяви тя. — И като си помисли човек, че къщата е била преровена. Чудя се какво ли може да е търсил извършителят, който и да е той.

Майката на Арлен Грийн каза:

— Чух, че Нюела Мур променила завещанието си в деня, преди да умре. Може би някой, който би се облагодетелствал от старото завещание, е търсел новото.

Ръката на Джанис Нортън се стрелна към устата й, за да сподави възклицанието. Дали някой е подозирал, че Нюела би могла да реши да направи ново завещание и затова я е убил? Ако Нюела наистина бе починала, преди да напише новото завещание, продажбата на къщата щеше да стане факт, помисли си тя. Имаше подписан договор и Малкълм — изпълнителят на завещанието й — би успял да доведе докрай започнатото. Освен това, прецени Джанис, никой, който не знае за предстоящите промени в „Уетлънд Акт“, не би проявил интерес към имота.

Възможно ли бе Малкълм да е достатъчно отчаян, та да убие Нюела, само за да сложи ръка на къщата й? — запита се тя, внезапно озадачена дали съпругът й нямаше и други тайни, които се опитваше да скрие от нея.

В края на алеята хората се сбогуваха и се разпръснаха. Джанис видя малко по-напред Малкълм да върви бавно към колата им. Когато се приближи към него, забеляза изписаната на лицето му мъка и разбра — Маги Холоуей сигурно му бе казала, че няма да му продаде къщата си.

Не разговаряха, след като се качиха в колата. Малкълм остана загледан втренчено пред себе си няколко мига, после се обърна към нея.

— Ще изплатя ипотеката върху къщата ни — промърмори тихо с равен глас. — Холоуей няма да продава сега, а освен това твърди, че така или иначе имала доста по-добро предложение, което означава, че и да промени решението си, за мен няма да има никаква полза.

— За нас няма да има никаква полза — поправи го по навик Джанис, после прехапа устна. Не искаше да го предизвиква, не и сега.

Ако той някога разбереше, че е имала пръст в контрапредложението, направено за къщата на Нюела, би могъл да се вбеси достатъчно, за да я убие, помисли си с нарастващо безпокойство. Племенникът й Дъг бе направил предложението, разбира се, но ако Малкълм узнаеше, със сигурност щеше да се досети, че тя го беше подучила. Дали Маги Холоуей му беше казала нещо, с което да насочи подозренията му към нея? — зачуди се тя.

Сякаш четеше мислите й, съпругът й се обърна към нея.

— Предполагам, че не си споделяла с никого, нали, Джанис? — попита спокойно.

— Имам леко главоболие — бе казал той с отвлечен, но мек тон, след като стигнаха вкъщи. После се беше качил в стаята си. Бяха минали години, откакто вече не спяха в обща спалня.

Не слезе долу почти до седем часа. Джанис гледаше вечерните новини и вдигна поглед, когато той застана на прага на дневната.

— Излизам — заяви. — Приятна вечер, Джанис.

Тя гледаше невиждащо телевизионния екран, докато се вслушваше да чуе захлопването на външна врата след него. Намислил е нещо, рече си тя, но какво? Остави му достатъчно време да се отдалечи, после изключи телевизора и взе чантата и ключовете от колата. По-рано през деня беше казала на Малкълм, че ще вечеря навън. Напоследък толкова се бяха отчуждили един от друг, че той не я питаше с кого се среща, както и тя не проявяваше интерес към неговите планове.

Не че тя би му казала, ако я беше попитал, помисли си мрачно Джанис, докато пътуваше към Провидънс. Там, в малък, закътан ресторант, щеше да я чака племенникът й. И пак там, докато ядяха стекове и пиеха уиски, той щеше да й предаде пълен с пари плик — нейният дял за това, че му беше дала подробна информация за финансовото състояние на Кора Гебарт. Както Дъг щастливо й беше доверил: „Тази се оказа истинска златна мина, лельо Джанис. Намирай ми все такива!“