В своя тринадесети най-нов роман за 1996 г. кралицата на съспенса Мери Хигинс Кларк отново предлага една блестяща история на напрежение, ужас, коварство и… любов.
Сега Нил хлипаше. Тя беше тук. Маги беше тук! Сигурен беше! Усещаше присъствието й. Но къде? Къде беше тя? Твърде късно ли беше?
Беше огледал почти цялото разровено пространство. Можеше да е заровена под всяка една от тези купчини пръст. Щяха да са необходими машини, за да бъдат разровени, да се преместят. Бяха толкова много.
Времето му изтичаше. Както и нейното. Усещаше го.
— Маги… Маги…
Спря и се огледа отчаяно. Изведнъж забеляза нещо.
Нощта беше тиха. Нямаше никакъв вятър — дори и колкото да размърда едно листенце. Но в далечния край на парцела, почти скрито от огромните купчини пръст, нещо блещукаше на лунната светлина. И се движеше.
Звънче. Движеше се напред-назад. Някой се опитваше да даде сигнал от гроба. Маги!
Докато го гледаше, звънчето спря да се движи.
Информация
Издание:
Мери Хигинс Кларк. Лунната светлина ти отива
ИК „Албор“, София, 1996
Американска. Първо издание
Превод: Станислава Миланова
Редактор: Албена Попова
Художник на корицата: Златан Рангелов
Компютърно оформление на корицата: „ЗЕМ — Софт“
ISBN 954-8272-46-6
История
- — Добавяне