Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moonlight Becomes You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012 г.)
Разпознаване и корекция
beertobeer (2012 г.)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Лунната светлина ти отива

ИК „Албор“, София, 1996

Американска. Първо издание

Превод: Станислава Миланова

Редактор: Албена Попова

Художник на корицата: Златан Рангелов

Компютърно оформление на корицата: „ЗЕМ — Софт“

ISBN 954-8272-46-6

История

  1. — Добавяне

29

В четири и половина дежурството на сестра Зелда Марки свърши и тя отиде да докладва, според правилника, в кабинета на д-р Уилям Лейн. Знаеше, че ще и чете конско, знаеше също така и защо: Грета Шипли се беше оплакала от нея. Е, сестра Марки бе подготвена за разговора с д-р Лейн.

Я го виж, помисли си презрително тя, когато й се намръщи иззад бюрото си. Хващам се на бас, че не може да направи разлика между морбили и варицела. Или между сърцебиене и сърдечна недостатъчност.

Мръщеше се, но издайническите струйки пот по челото му ясно говореха на сестра Марки колко неудобно се чувства от този разговор. Тя реши да го улесни, защото добре си даваше сметка, че винаги най-добрата отбрана е нападението.

— Докторе — започна тя. — Знам точно какво смятате да ми кажете: мисис Шипли се е оплакала, че влизам при нея, без да чукам. Истината е, че мисис Шипли много спи, много повече, отколкото до преди няколко седмици и аз малко се безпокоя. Вероятно това е само емоционална реакция на смъртта на приятелките й, но ви уверявам, че влизам без покана единствено когато не отговори и на повторното ми почукване.

Видя как в очите на Лейн трепна неувереност, преди да започне.

— Тогава, мис Марки, бих ви посъветвал, ако мисис Шипли не ви отговори до известно време, да отворите леко вратата и да я повикате. Истината е, че е започнала ужасно да се дразни от това и аз бих искал да оправя нещата, преди да са се превърнали в проблем.

— Но, д-р Лейн, ако не бях в стаята й преди две вечери, когато й прилоша, можеше да се случи нещо ужасно.

— Прилошаването й мина бързо и се оказа, че не е нещо сериозно. Оценявам загрижеността ви, но не желая да има оплаквания. Разбрахме ли се, мис Марки?

— Разбира се, докторе.

— Мисис Шипли възнамерява ли да слезе за вечеря довечера?

— О, да, не само ще слезе, но ще има и гостенка, мис Холоуей, доведената дъщеря на мисис Мур. Мисис Лейн бе уведомена за това. Тя каза, че мис Холоуей ще прибере нещата на мисис Мур, като дойде.

— Разбирам. Благодаря ви, мис Марки.

Веднага, след като тя излезе, Лейн вдигна телефона да се обади на съпругата си вкъщи. Когато чу гласа й, той й се сопна:

— Защо не ме предупреди, че Маги Холоуей ще вечеря тук довечера?

— Какво значение има това? — попита озадачено Одил.

— Има значение, защото… — Лейн затвори уста и си пое дълбоко въздух. — Някои неща бе по-добре да не се казват. — Искам да зная за всеки гост, поканен за вечеря — измърмори той. — Най-малкото би трябвало да съм там, за да ги поздравя.

— Знам, скъпи. Уредих с теб да вечеряме в резиденцията довечера. Мисис Шипли отказа доста нелюбезно, когато й предложих с гостенката й да дойдат на нашата маса. Но поне ще можеш да си поговориш с Маги Холоуей преди това.

— Добре. — Направи пауза, сякаш се готвеше да каже още нещо, но бе променил решението си. — Ще се прибера след десет минути.

— Е, хубаво ще е да го направиш, ако искаш да се освежиш. — Звънкият смях на Одил го накара да стисне зъби.

— В края на краищата, скъпи — продължи тя, — ако правилникът изисква гостите да се обличат официално за вечеря, мисля, че директорът и жена му трябва да дават пример. Нали така?