Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (45)

43

Когато Нийл Стивънс се върна в Портсмут, майка му веднага разбра по изражението му, че не бе успял да открие младата нюйоркчанка.

— Сутринта изяде само една филийка — напомни му тя. — Нека ти направя закуска. В края на краищата — добави, — вече не ми се удава често да се суетя около теб.

Нийл потъна в един стол до кухненската маса.

— Струва ми се, че се суетиш около татко на пълен работен ден.

— Така е. Но ми харесва.

— Къде е татко?

— В офиса си. Кора Гебарт, жената, на чиято маса спряхме снощи, се обади и попита дали не може да дойде да поговори с него.

— Разбирам — отвърна отнесено Нийл, подрънквайки с приборите, които майка му беше поставила пред него.

Долорес спря приготовленията, обърна се и го погледна.

— Когато започнеш да си играеш така, това означава, че си притеснен — забеляза тя.

— Притеснен съм. Ако миналия петък се бях обадил на Маги, както възнамерявах, щях да взема телефонния й номер, щях да мога да й позвъня и щях да науча за станалото. И щях да бъда тук, за да й помогна. — Направи пауза. — Мамо, ти не знаеш как жадуваше да прекара това време с мащехата си. Никога не би се сетила, като я гледаш, но на Маги никак не й е било лесно.

Докато хапваха палачинки с бекон, той й разказа всичко, което знаеше за Маги. Онова, което премълча, бе колко ядосан е на себе си, че не знаеше повече.

— Струва ми се, че наистина е чудесна — каза Долорес Стивънс. — Нямам търпение да се запозная с нея. Но ме чуй, трябва да престанеш да се самоизмъчваш. Тя е в Нюпорт, оставил си й бележка, а имаш и телефонния й номер. Със сигурност ще се свържеш с нея днес или пък тя ще ти се обади. Така че се успокой.

— Знам. Измъчвам се само от гадното чувство, че е имало случаи, когато се е нуждаела от мен, а аз не съм й помогнал.

— Било те е страх от обвързване, така ли?

Нийл остави вилицата си.

— Просто не е честно.

— Нима? Знаеш ли, Нийл, много от умните, преуспели млади мъже от твоето поколение, които не са се оженили до тридесет години, после решават, че могат да се забавляват до безкрайност. Някои от тях така и ще направят — те наистина не желаят да се обвързват. Но другите, те не знаят кога да пораснат. Чудя се дали тревогата ти не означава, че внезапно си осъзнал колко много те вълнува Маги Холоуей — нещо, което преди не си искал да си признаеш, защото си се страхувал от обвързване.

Нийл се загледа в майка си.

— А аз си мислех, че татко е с труден характер.

Долорес Стивънс скръсти ръце и се усмихна.

— Баба ми все повтаряше една поговорка: „Мъжът е главата на семейството, жената е шията“. — Направи пауза. — А шията завърта главата.

Като видя изуменото изражение на Нийл, тя се разсмя.

— Повярвай ми, не съм съвсем съгласна с тази мъдрост. Смятам съпруга и съпругата за равни, а не за някакви играчи. Но понякога, както е в нашия случай, онова, което се вижда отстрани, невинаги е истинското положение. Сумтенето и оплакванията на баща ти са просто неговият начин да изрази тревогата си. Разбрах го още на първата ни среща.

— За вълка говорим, а той в кошарата — рече Нийл, като видя през прозореца баща му да се задава по пътеката от офиса си.

Майка му надникна навън.

— Ах, води Кора. Тя изглежда притеснена.

След няколко минути, когато баща му и Кора Гебарт се присъединиха към тях край кухненската маса, Нийл разбра какво я тревожеше. В сряда тя бе продала облигациите си чрез един борсов посредник, който бил ужасно настоятелен в опитите си да я накара да инвестира в някакви рисковани, препоръчани от него акции, така че дала съгласието си за сделката.

— Снощи не можах да спя — оплака се тя. — Искам да кажа, след онова, което Робърт спомена в клуба — че не желае още една от клиентките му да изгуби и последния си цент… Изпитах неприятното чувство, че говореше за мен и изведнъж усетих, че съм направила ужасна грешка.

— Обадихте ли се на този брокер да анулира покупката на акциите? — попита Нийл.

— Да. Това може да се окаже единственото умно нещо, което съм направила. Или съм се опитала да направя, защото той отговори, че било прекалено късно. — Гласът й изтъня и устните й затрепериха. — А оттогава го няма в офиса му.

— Какви са тези акции? — попита Нийл.

— Аз имам информацията — каза баща му.

Нийл прочете проспекта и извадката с данните. Беше дори по-лошо, отколкото бе очаквал. Обади се в офиса си и нареди на Триш да го свърже с един от старшите брокери.

— Вчера сте купили петдесет хиляди акции по курс девет — обърна се той към мисис Гебарт. — Да видим какво е положението при тях днес.

Осведоми накратко брокера за ситуацията. После отново се обърна към мисис Гебарт.

— Сега курсът е седем. Давам нареждане да продава.

Тя кимна в знак на съгласие.

Нийл каза в слушалката:

— Дръж ме в течение.

След като затвори, обясни: — Преди няколко дни се разнесъл слух, че компанията, чиито акции сте купили, щяла да бъде погълната от „Джонсън & Джонсън“. За съжаление обаче съм убеден, че това е наистина само слух, който е целял да вдигне изкуствено цената на акциите. Ужасно съжалявам, мисис Гебарт; поне би трябвало да успеем да спасим по-голямата част от капитала ви. Колегата ми ще се обади веднага, щом осъществи продажбата.

— Онова, което ме вбесява — изръмжа Робърт Стивънс, — е че това е същият брокер, който накара Лора Арлингтън да инвестира в някаква рискована компания и тя загуби спестяванията си.

— Изглеждаше толкова симпатичен — проплака Кора Гебарт. — И говореше с такава вещина за облигациите ми, като обясняваше, че макар да са освободени от данъци, лихвата не си струвала да връзваш толкова пари в тях. А някои дори губели покупателната си способност заради инфлацията.

Думите й привлякоха вниманието на Нийл.

— Значи сте му казали за облигациите си, след като ви се е сторил толкова вещ — рече рязко.

— Не съм. Когато се обади да ме покани на обед, аз му обясних, че не желая да говоря за инвестиции, но тогава той ми изтъкна какви са клиентите му — като мисис Даунинг например. Изтъкна също, че и тя имала облигации от онези, които много от възрастните хора притежават, а той й осигурил цяло състояние. След това заговори точно за облигациите, които аз държа.

— Коя е тази мисис Даунинг? — попита Нийл.

— О, всички я познават. Тя е един от стълбовете на старата гвардия в Провидънс. Наистина й се обадих и тя направо се прехласна, докато говореше за Дъглас Хенсън.

— Разбирам. И все пак, бих искал да го проверя — рече Нийл. — Изглежда ми от онези хора, които злепоставят бизнеса ни.

Телефонът иззвъня.

Маги, помисли си Нийл. Дано да е Маги.

Обаче беше колегата му от инвестиционния фонд. Нийл слуша известно време, после се обърна към Кора Гебарт.

— Продал ги е при курс седем. Смятайте се за късметлийка. Тръгнал е слух, че „Джонсън & Джонсън“ ще излязат с изявление, че нямат абсолютно никакъв интерес да купуват компанията. Независимо дали слухът е верен или не, той е достатъчен, за да срине акциите й.

Когато Кора Гебарт си тръгна, Робърт Стивънс погледна сина си с обич.

— Слава Богу, че беше тук, Нийл. Кора е умна и има голямо сърце, но е прекалено доверчива. Би било срамота да остане без пукната пара заради една грешка. Но и при това положение може да й се наложи да се откаже от преместването в „Латъм Майнър“. Беше хвърлила око на един от големите апартаменти там, но може би все пак ще е в състояние да плати за някой по-малък.

— „Латъм Майнър“ — повтори Нийл. — Радвам се, че го спомена. Трябва да те поразпитам за това място.

— За какво, за Бога, ти е да се интересуваш от „Латъм Майнър“? — обади се майка му.

Нийл им обясни за Ван Хилърови, които търсеха място, където да се оттеглят.

— Обещах им да проуча тази резиденция. Почти бях забравил. Трябва да си уредя среща да я разгледам.

— Ще играем голф чак в един часа — каза Робърт Стивънс, — а „Латъм Майнър“ не е много далеч от клуба. Защо не се обадиш да провериш дали не можеш да си уредиш среща сега или поне да вземеш някакви материали за клиентите си.

— Никога не отлагай днешната работа за утре — промърмори Нийл с усмивка. — Освен, разбира се, ако преди това не успея да се свържа с Маги. Сигурно вече се е прибрала.

След като телефонът иззвъня безрезултатно шест пъти, той остави слушалката.

— Още я няма — рече мрачно. — Окей, къде е указателят? Ще се обадя в „Латъм Майнър“ да приключа с тази работа.

Д-р Уилям Лейн бе самата любезност.

— Обаждате се в много подходящ момент — каза той. — Един от най-хубавите ни апартаменти е свободен — двустаен, с тераса. Имаме само четири такива жилища и в останалите три живеят очарователни двойки. Елате веднага.