Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (41)

39

Петък, 4 октомври

Когато се събуди в петък сутринта, Маги примижа към часовника и видя, че бе едва шест часът. Знаеше, че вероятно бе спала достатъчно, но още не й се искаше да става, така че отново затвори очи. След около половин час изпадна в неспокойна дрямка, в която идваха и си отиваха някакви неясни, тревожни сънища, докато не изчезнаха напълно, когато отново се събуди в седем и тридесет.

Стана уморена, с главоболие и реши, че една бърза разходка по Оушън Драйв след закуска вероятно щеше да й прочисти главата. Имам нужда от това, помисли си тя, особено след като тази сутрин отново трябва да отида на гробищата.

А утре ще бъдеш на гробищата „Тринити“ за погребението на мисис Шипли, напомни й един вътрешен глас. За първи път Маги си даде ясно сметка за думите на мисис Бейнбридж, че Грета Шипли щеше да бъде погребана там. Не че това имаше някакво значение. Днес така или иначе щеше да отиде и на двете гробища. След като толкова дълго бе разглеждала снимките снощи, нямаше търпение да провери какво издаваше онзи странен блясък на гроба на Нюела.

Взе душ, облече пуловер и дънки и изпи набързо портокалов сок и кафе, преди да излезе. Щом се озова навън веднага се зарадва, че бе решила да се поразходи. Ранният есенен ден бе великолепен. Слънцето ярко светеше, като се изкачваше по небето, но духаше студен океански бриз, така че тя се благодари задето си беше взела якето. Въздухът беше изпълнен с величествения грохот на разбиващи се вълни, както и с неповторимия, прекрасен мирис на солено и на морски живот.

Може и да се влюбя в това място, помисли си тя. Нюела е прекарвала летата тук като момиче. Колко ли й е липсвало, когато се е преместила.

След като извървя около два километра, Маги спря и тръгна да се връща. Вдигайки поглед, тя осъзна, че от пътя се виждаше само третия етаж от къщата на Нюела — моята къща, помисли си. Около нея има твърде много дървета забеляза тя. Трябва да се отсекат или поне да се подрежат. Чудя се защо онази част от имота, откъдето би се разкрила зашеметяваща гледка към океана, не е била застроена досега? Дали пък няма забрана да се строи там?

Този въпрос не й даваше мира, докато приключваше с разходката си. Наистина трябва да проверя, реши тя. Нюела ми спомена, че Тим Мур е купил имота най-малкото преди петдесет години. Дали оттогава не са настъпили някакви промени в ограниченията за строеж? — зачуди се.

След като се върна в къщата, остана само колкото да изпие набързо още едно кафе и точно в девет излезе. Искаше да приключи с посещението на гробищата.