Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moonlight Becomes You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012 г.)
Разпознаване и корекция
beertobeer (2012 г.)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Лунната светлина ти отива

ИК „Албор“, София, 1996

Американска. Първо издание

Превод: Станислава Миланова

Редактор: Албена Попова

Художник на корицата: Златан Рангелов

Компютърно оформление на корицата: „ЗЕМ — Софт“

ISBN 954-8272-46-6

История

  1. — Добавяне

40

В девет и четвърт Нийл Стивънс паркира пред пощенската кутия, върху която бе изписано името Мур. Слезе, мина по пътеката, прекоси верандата и позвъни на звънеца. Никой не отвори. Макар да се чувстваше като воайор, той отиде до прозореца. Пердето бе дръпнато само наполовина, така че добре виждаше стаята, която очевидно представляваше дневната.

Без да знае какво точно търси, освен някакъв недвусмислен знак, че Маги Холоуей може да е вътре, той мина отзад и надникна през прозореца на кухненската врата. На печката забеляза кафеварка, а до мивката бяха обърнати чашка и чинийка за кафе, както и чаша за сок, очевидно изплакнати и оставени там да изсъхнат. Но дали стояха така от дни или само от броени минути?

Накрая реши, че нищо няма да изгуби, ако позвъни на съседите и попита дали някой е виждал Маги. В първите две къщи не откри никого. В третата на позвъняването му се озова симпатична съпружеска двойка, някъде в средата на шестдесетте. Докато им обясняваше набързо причината, поради която ги безпокоеше, осъзна, че късметът му бе проработил.

Съпрузите се представиха като Ирма и Джон Уудс и му разказаха за смъртта и за погребението на Нюела Мур, както и за това, че Маги живееше в къщата.

— Трябваше да заминем при дъщеря си миналата събота, но тръгнахме едва след погребението на Нюела — обясни мисис Уудс. — Върнахме се късно снощи. Знам, че Маги е тук. Не съм разговаряла с нея, откакто се прибрахме, но тази сутрин я видях да се разхожда.

— А аз я зърнах да потегля с колата преди около петнадесет минути — включи се в разговора Джон Уудс.

Поканиха го да влезе на кафе и му разказаха за вечерта на убийството.

— Маги е много симпатично момиче — въздъхна Ирма Уудс. — Забелязах колко се разстрои, че е загубила Нюела, но тя не е от хората, които биха го показали. Болката се четеше само в очите й.

Маги, помисли си Нийл. Ще ми се да бях тук, за да те подкрепя.

Уудсови нямаха представа къде можеше да е отишла тя тази сутрин, нито пък колко дълго щеше да отсъства.

Ще й оставя бележка да ми се обади, реши Нийл. Няма какво друго да направя. После му хрумна нещо. Когато пет минути по-късно си тръгна, той не само й беше оставил бележка, но също така на сигурно място в джоба си имаше телефонния й номер.