Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (81)

79

Времето рязко бе захладняло. Сутрешното слънце бе отстъпило място на облаците и към единадесет небето бе мрачно и сиво.

Нийл и баща му седяха на двата корави дървени стола, които заедно с бюрото и стола на секретарката представляваха оскъдната мебелировка в приемната на Дъглас Хенсън.

Единствената служителка тук бе неразговорчива млада жена на около двадесет години, която вяло ги осведоми, че мистър Хенсън не е идвал в офиса от четвъртък следобед и знаела само това, което й съобщил по телефона: щял да дойде към десет часа днес.

Водещата към вътрешния кабинет врата беше отворена и се виждаше, че той бе също толкова оскъдно мебелиран, колкото и приемната. Бюро, стол, картотечни шкафове и малък компютър представляваха единствените вещи, както изглеждаше.

— Не прилича много на процъфтяваща брокерска фирма — отбеляза Робърт Стивънс. — Всъщност, бих казал, че повече напомня на мошеническо гнездо, нагласено така, че да можеш бързо да излетиш, ако някой надуе свирката.

Нийл направо агонизираше, че трябва да седи и да бездейства. Къде е Маги? — непрекъснато се питаше той.

Тя е жива, жива е, повтаряше си упорито. И аз ще я открия. Опита да се концентрира върху онова, което казваше баща му, и отвърна.

— Съмнявам се, че показва това място на потенциалните си клиенти.

— Не го показва — отговори Робърт Стивънс. — Води ги на скъпи обеди и вечери. От думите на Кора Гебарт и Лора Арлингтън ми стана ясно, че умее да използва чара си, а освен това ги омагьосва със своята компетентност в областта на инвестициите.

— Тогава значи е изкарал някакъв бърз курс. Детективът, който направи справка за него, ми каза, че е бил изгонен от две брокерски къщи поради чиста некадърност.

И двамата мъже рязко обърнаха глави при отварянето на външната врата. Направиха го тъкмо навреме, за да забележат стреснатото изражение на Дъглас Хенсън, когато ги видя.

Мисли ни за ченгета, реши Нийл. Сигурно вече е чул за самоубийството на вуйчо си.

Изправиха се. Робърт Стивънс заговори пръв.

— Представлявам мисис Кора Гебарт и мисис Лора Арлингтън — рече официално. — Като техен счетоводител съм тук, за да обсъдим инвестициите, които твърдите, че сте направили от тяхно име.

— А аз съм тук от името на Маги Холоуей — обади се сърдито Нийл. — Къде бяхте снощи и какво знаете за изчезването й?